Преди „Да“: 7-те ключови правни разговора, които всяка двойка трябва да проведе преди брака

Отвъд романтиката – основите на стабилния брак се градят с разум и предвидливост

Предстои ви един от най-вълнуващите моменти в живота – сключването на брак. Период, изпълнен с еуфория, планове за сватбения ден и мечти за съвместно бъдеще. В тази романтична атмосфера, разговорите за финанси, имущество и правни задължения често изглеждат неуместни, дори като проява на недоверие. Истината обаче е, че най-силните и устойчиви партньорства се градят не само на любов, но и на споделено разбиране, прозрачност и яснота по ключови житейски въпроси.

Да проведете тези „трудни“ разговори не е предзнаменование за провал, а точно обратното – това е най-висшата форма на грижа и отговорност един към друг. Това е акт на съвместно изграждане на бъдещето върху солидна и предвидима основа. Когато предварително сте обсъдили и изяснили правните рамки на своя съюз, вие премахвате потенциални източници на бъдещи конфликти и несигурност.

В следващите редове ще разгледаме седемте най-важни теми, които всяка двойка трябва да обсъди от правна гледна точка, преди да каже заветното „Да“. Тези теми обхващат основните аспекти на съвместния живот – от управлението на имуществото и дълговете до грижата за децата и взаимното осигуряване при най-неблагоприятни обстоятелства.

Тези разговори са началото. За да превърнете решенията си в правно обвързващи документи, които защитават и двама ви, е необходима експертна помощ. Нашият екип в адвокатска кантора Астакова в София е тук, за да ви преведе през всяка стъпка, като гарантира, че вашите общи решения са отразени коректно и защитават интересите и на двама ви.

Имуществени режими – Как ще управляваме общото и личното? „Нашето“ срещу „Моето“ и „Твоето“

Първото и може би най-фундаментално финансово решение, което взимате като семейство, е изборът на имуществен режим. Това решение определя правилата за собственост върху всичко, което придобиете по време на брака. Българският Семеен кодекс, след важна реформа през 2009 г., ви дава свободата да изберете най-подходящия за вас модел. Но тази свобода идва с отговорност – ако не направите съзнателен избор, законът ще избере вместо вас, като приложи режим, който може да не отговаря на вашите конкретни нужди и обстоятелства.  

Законовият избор по подразбиране: Съпружеска имуществена общност (СИО)

Ако не предприемете нищо, с подписването на акта за граждански брак, вашите имуществени отношения автоматично се подчиняват на законовия режим на общност, по-известен като Съпружеска имуществена общност (СИО).  

• Дефиниция на СИО: Това е специална форма на бездялова съсобственост. Всички вещни права (собственост върху имоти, автомобили, парични влогове), придобити по време на брака в резултат на „съвместен принос“, принадлежат общо и на двамата съпрузи, независимо на чие име са записани документите за собственост. Това означава, че дори апартаментът да е купен и записан на името на единия съпруг, ако покупката е станала по време на брака със средства, придобити със съвместни усилия, той е общ.  
• Концепцията за „съвместен принос“: Това е ключово понятие, което често се разбира погрешно. Съвместният принос не е само влагането на пари. Законът и съдебната практика разширяват това понятие, за да включат всяка форма на участие в семейния живот, която допринася за благосъстоянието и възможността за придобиване на имущество. Това включва:
  • Грижа за децата и работа в домакинството.
  • Влагане на труд и умения.
  • Морална и организационна подкрепа, която позволява на другия съпруг да се развива професионално и да генерира по-високи доходи. Законът създава презумпция (предположение), че такъв съвместен принос съществува, и страната, която твърди обратното, трябва да го докаже.  
• Какво НЕ е СИО (Лично имущество): Важно е да се знае, че не всичко придобито по време на брака става общо. Съгласно чл. 22 от Семейния кодекс, лично имущество на всеки съпруг остава :
  • Имуществото, придобито преди брака.
  • Имуществото, придобито по време на брака чрез наследство или дарение.
  • Движими вещи за обикновено лично ползване (дрехи, лични бижута) и вещи за упражняване на професия.  

Алтернативните режими – Вашият съзнателен избор

Ако режимът на СИО не отговаря на вашата визия, законът ви дава две алтернативи :  

• Режим на разделност: При този режим правилото е просто: „Каквото аз изкарам, е мое, каквото ти изкараш – твое“. Всеки съпруг е едноличен собственик на вещните права, които е придобил по време на брака. Този режим е подходящ за двойки, в които и двамата партньори имат независими и сравними кариери и доходи, или при втори бракове, където има желание за ясно разграничаване на активите.
• Договорен режим (Брачен договор): Това е най-гъвкавият и персонализиран вариант. Чрез брачен договор вие можете да създадете свои собствени правила, които да отговарят най-точно на вашата уникална ситуация. Можете да уговорите, че определени активи ще бъдат общи, а други – лични; да определите различни дялове при придобиване (например 70/30); да уредите управлението на имуществото и последиците при развод.  

Процедурата: Как се прави избор?

Изборът на режим, различен от СИО, се прави преди сключването на брака. Това става чрез представяне пред длъжностното лице по гражданско състояние на обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим на разделност, или на удостоверение от нотариус за сключен брачен договор. Ако такава декларация или удостоверение не се представи, автоматично се прилага режимът на СИО. Всеки избран режим или брачен договор се вписва в централизиран електронен Регистър на имуществените отношения между съпрузите към Агенцията по вписванията, което гарантира неговата публичност и сигурност спрямо трети лица.  

Реформата в Семейния кодекс от 2009 г. не е просто техническа промяна. Тя представлява фундаментална промяна във философията на семейното право в България, насочена към по-голяма лична автономия и отговорност. Законът вече не налага един-единствен модел, а активно насърчава двойките да проведат тези важни разговори и да направят съзнателен, информиран избор. Пропускането на този избор не е неутрално действие; то е пасивно приемане на законовия режим по подразбиране, който може да се окаже напълно неподходящ за двойки със сложни активи, бизнес интереси или деца от предишни връзки. Това превръща ролята на адвоката от фигура, която се намесва при криза (развод), в стратегически съветник в самото начало на съвместния ви път.

Таблица 1: Сравнителен анализ на имуществените режими в България

Брачният договор – Застраховка за спокойствие или израз на недоверие?

В българското общество брачният договор все още често се възприема с подозрение, като знак за липса на доверие или дори като предсказание за бъдещ развод. Време е да разбием този мит. В съвременния свят брачният договор е преди всичко финансов и правен инструмент, който осигурява яснота, предвидимост и сигурност. Той не планира провал, а създава правила за успех, като намалява до минимум потенциалните зони на конфликт.  

Какво представлява и какво може да уреди?

Брачният договор е писмено споразумение, с което бъдещи или настоящи съпрузи уреждат само и единствено имуществените си отношения. Важно е да се знае, че в него не могат да се включват клаузи, засягащи лични отношения (например кой ще изхвърля боклука), родителски права, режим на лични контакти с децата или бъдеща издръжка на децата. Тези въпроси се уреждат от императивни норми на закона и в интерес на детето.  

В рамките на имуществените отношения обаче, договорът дава почти пълна свобода. С него може да се уреди :  

• Правата на страните върху имуществото, придобито по време на брака.
• Правата върху притежаваното преди брака имущество.
• Начините на управление и разпореждане с имуществото, включително със семейното жилище.
• Участието на съпрузите в разходите и задълженията.
• Имуществените последици при развод.
• Издръжка между съпрузите по време на брака и след него.

Процедурата по сключване – гаранция за сериозност

Законът е предвидил изключително строга процедура за сключване на брачен договор, която цели да гарантира, че решението е взето осъзнато, доброволно и при пълна информираност и от двете страни.

• Сключва се лично: Не може да упълномощите адвокат или роднина да подпише вместо вас. И двамата бъдещи или настоящи съпрузи трябва да се явят лично пред нотариус.  
• Форма: Договорът трябва да е в писмена форма и подлежи на нотариална заверка едновременно на подписите и на съдържанието му. Това означава, че нотариусът не само удостоверява, че вие сте се подписали, но и прочита и разяснява съдържанието на договора, като се уверява, че разбирате неговите последици.  
• Регистрация: След заверката, нотариусът служебно изпраща уведомление до Агенцията по вписванията за регистрация на договора. Това го прави публично достояние и противопоставим на трети лица (например банки и кредитори).  

Тази строга форма не е просто бюрократична спънка. Тя е законов механизъм, който защитава по-уязвимата страна в отношенията. Явяването пред нотариус гарантира, че и двете страни са дееспособни, действат без принуда, заплаха или измама и разбират напълно правата и задълженията, които поемат. Това превръща брачния договор в един от най-сигурните и надеждни договори в българското право.

Кога влиза в сила и може ли да се променя?

• Влизане в сила: Ако договорът е сключен преди сватбата, той поражда действие от момента на сключване на гражданския брак. Ако бъде сключен от съпрузи по време на брака, той влиза в сила от деня на нотариалната му заверка или от друга дата, определена в него.  
• Промяна и прекратяване: Веднъж сключен, брачният договор не е изсечен в камък. Той може да бъде променян по всяко време по взаимно съгласие на съпрузите, като се спазва същата строга форма – нов нотариален акт и вписване в регистъра. Договорът се прекратява автоматично със смъртта на единия съпруг или с прекратяването на брака чрез развод.  

Дълговете – „Моите“, „Твоите“ и кога стават „Наши“?

В брака не се споделят само радостите и активите, но и отговорностите. Разбирането кой за какви задължения отговаря и с какво имущество е от решаващо значение за финансовата стабилност и спокойствие на семейството. Липсата на разговор по тази тема може да доведе до изключително неприятни изненади.

Дългове, поети преди брака

Тук законът е категоричен и правилото е лесно за запомняне: всеки отговаря сам за задълженията, които е поел преди сключването на брака. Тези дългове са лични. Кредиторите на единия съпруг не могат да насочат принудително изпълнение към личното имущество на другия съпруг, нито към бъдещото общо имущество (СИО), придобито след сватбата. Това следва от общия принцип, че личното имущество, придобито преди брака, не става част от общността. Откровеният разговор за съществуващи кредитни карти, потребителски заеми или други задължения преди брака е въпрос на финансова хигиена и изграждане на доверие.  

Дългове, поети по време на брака – ключовото разграничение

Тук ситуацията е по-сложна и изисква внимателно разграничаване. Отговорността зависи от целта, за която е поет дългът.

• Задължения за нуждите на семейството: Това са всички разходи, направени за общото благополучие. Примерите включват:
  • Ипотечен или потребителски кредит за покупка или ремонт на семейното жилище.
  • Покупка на семеен автомобил на изплащане.
  • Разходи за отглеждане и образование на децата.
  • Разходи за лечение на член от семейството.
  • Ежедневни разходи за домакинството (сметки, храна и др.). За тези задължения отговарят и двамата съпрузи солидарно, дори ако договорът за заем е подписан само от единия. „Солидарно“ означава, че кредиторът може да избере от кого да събере цялата сума – той може да насочи изпълнение както към общото имущество (СИО), така и към личното имущество на всеки от съпрузите. Това е изключително важен момент, тъй като единият съпруг може да се окаже отговорен за дълг, за чието поемане не е бил уведомен, ако съдът прецени, че той е бил „за нуждите на семейството“.  
• Лични задължения: Това са дългове, поети от единия съпруг за цели, които са извън нуждите на семейството. Например:
  • Заем за стартиране или подпомагане на личен бизнес (тъй като фирмените дялове са лична собственост).
  • Хазартни дългове.
  • Покупка на луксозни стоки или хоби-оборудване само за лична употреба.
  • Задължения от непозволено увреждане (например причиняване на ПТП). За тези дългове отговаря само съпругът, който ги е поел. Кредиторът може да се удовлетвори от неговото лично имущество и, ако то не е достатъчно, от половината от стойността на съпружеската имуществена общност.

Липсата на финансова прозрачност по време на брака носи сериозен правен риск. Законът създава предположение, че разходите, направени от съпрузите, са за семейството. Това улеснява кредитирането, но създава скрита опасност. Например, единият съпруг може да изтегли голям „потребителски кредит“, като каже, че е за ремонт на жилището, а всъщност да покрие свои бизнес загуби. Ако това не може да бъде доказано, другият съпруг ще бъде солидарно отговорен за целия дълг. Ето защо разговорът за дълговете не е само за миналото. Той е за установяване на правила за бъдещето – например, взаимно съгласие за поемане на задължения над определен размер. Това превръща един правен риск в повод за изграждане на по-здрави и прозрачни финансови навици.

Семейното жилище – Крепостта на семейството и нейният правен щит

Законът разбира, че домът е повече от просто четири стени и покрив. Той е емоционалният и социален център на семейството, мястото, където растат децата. Поради тази причина българският Семеен кодекс предоставя на „семейното жилище“ специален правен статут и закрила, която често надделява дори над правото на собственост.

Какво е „семейно жилище“?

Понятието „семейно жилище“ в закона не се свързва със собствеността, а с фактическото му използване. Това е жилището, което служи за постоянно обитаване от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Няма значение дали е апартамент, къща или част от къща. Ключовият критерий е то да задоволява битовите нужди на семейството. Това означава, че дори имот, който е лична собственост на единия съпруг (например закупен преди брака или получен по наследство), може да придобие статут на „семейно жилище“, ако семейството живее в него.  

Специалната закрила по чл. 26 от Семейния кодекс

Този текст от закона въвежда едно от най-важните ограничения в семейното право, известно като „златното правило“ за защита на дома.

• Правилото: Когато жилището е лична собственост на единия съпруг, но има статут на семейно, собственикът не може да се разпорежда с него (да го продава, дарява, заменя, ипотекира) без съгласието на другия съпруг, докато бракът трае.  
• Целта: Тази разпоредба цели да защити жилищните нужди на съпруга-несобственик и най-вече на ненавършилите пълнолетие деца. Тя предотвратява ситуация, в която единият съпруг, поради лоши решения, каприз или конфликт, може да продаде дома и да остави семейството си на улицата.  
• Изключението: Тази силна защита има едно важно изключение. Ограничението за разпореждане отпада, ако семейството притежава друго жилище (общо или лично на всеки от съпрузите), което е годно за обитаване. Законът приема, че в такъв случай жилищните нужди на семейството са подсигурени и специалната закрила не е необходима.  

Какво се случва след развода?

С прекратяването на брака, специалната закрила по чл. 26 от СК отпада. Собственикът на имота възвръща пълното си право да се разпорежда с него както намери за добре. Интересите на децата обаче остават защитени. Ако родителските права са предоставени на съпруга-несобственик, съдът може да постанови той и децата да продължат да живеят в семейното жилище за определен период от време, като заплащат наем на собственика.  

Правният статут на „семейното жилище“ е ярък пример за това как законът понякога поставя интересите на семейната общност над абсолютните права на индивидуалния собственик. Това е изключително силен правен институт, който обаче може да доведе до парадоксални ситуации. Представете си, че съпругът-собственик получи изключително изгодна оферта за продажба на жилището, която би осигурила финансовото бъдеще на цялото семейство, но другият съпруг откаже да даде съгласие от чисто емоционална привързаност към дома. В такъв случай законът предвижда възможност спорът да се реши от съда. Това обаче е крайна мярка. Един предварителен разговор за дългосрочните планове, свързани с дома, може да предотврати бъдещи тежки конфликти и съдебни битки.  

Бизнес и кариера – Какво се случва с фирмените дялове и професионалните активи?

Това е една от най-големите зони на неразбиране и потенциални спорове в съвременното семейно право. Много двойки живеят с убеждението, че „фирмата, която създадохме заедно“, е обща. В повечето случаи обаче правната реалност е съвсем различна и може да доведе до сериозно разочарование при раздяла.

Дружествените дялове и акции са лична собственост

Тук трябва да бъдем пределно ясни: съгласно установената съдебна практика, участието в търговско дружество (дружествени дялове в ООД или акции в АД) не е вещно право, а лично, неимуществено право. Поради този свой характер, то е изключено от обхвата на Съпружеската имуществена общност (СИО), дори ако е придобито по време на брака и със средства от семейния бюджет.  

• Практически пример: Съпругът е програмист и по време на брака основава IT компания под формата на ООД. Той записва всички дялове на свое име. Компанията се развива успешно и след 10 години струва милиони. При развод съпругата не може да претендира за 50% от дяловете на фирмата. Те са изцяло негова лична собственост.

Разграничението между „капитал“ и „доход“

Въпреки че собствеността върху бизнеса е лична, това не означава, че другият съпруг е напълно лишен от икономическите плодове на този бизнес. Тук е важно да се направи разграничение:

• Капиталът (дяловете/акциите) е личен.
• Доходите от бизнеса, които влизат в семейния бюджет, стават част от СИО. Това включва изплатени дивиденти, работна заплата, която съпругът-собственик получава като управител, и всякакви други бонуси и възнаграждения. Тези пари, ако бъдат спестени във влог или с тях бъде закупен имот, формират общо имущество.  
• Компенсация за вложени общи средства: Ако за придобиването на дяловете или за увеличение на капитала на фирмата са използвани пари от СИО (например от общ спестовен влог), то при развод съпругът-несобственик има право на компенсация. Той може да иска да му бъде възстановена половината от вложената обща сума.

Иск за по-голям дял от СИО като компенсация

Законът все пак дава възможност за защита на съпруга, който не е формален собственик на бизнеса, но е допринесъл съществено за неговия успех. Ако съпругата от нашия пример е поела изцяло грижата за дома и децата, освобождавайки съпруга си да работи по 16 часа на ден и да изгради своята милионна компания, нейният принос за общото благосъстояние е огромен. В такъв случай, при развод тя може да предяви иск пред съда за получаване на по-голям дял от другото общо имущество (СИО) – например 2/3 от общия апартамент и спестяванията, доказвайки, че нейният принос в придобиването им значително надхвърля този на другия съпруг.  

Законът се опитва да намери деликатен баланс между две важни цели: от една страна, сигурността в търговския оборот (трети лица и бизнес партньори трябва да знаят ясно кой е собственикът на фирмата), а от друга – справедливостта в семейните отношения. Решението, което дава, е да раздели правото на собственост върху фирмата от разпределението на останалите семейни активи. Това решение обаче е сложно и често създава усещане за несправедливост. Именно тук се крие най-силният аргумент за сключването на брачен договор от двойки с бизнес интереси. В него може изрично да се уреди какво се случва с бизнеса при развод – например, съпругът-собственик запазва 100% от дяловете, но се задължава да изплати на другия съпруг определена сума или процент от оценката на компанията. Това внася яснота, справедливост и предвидимост, които законът по подразбиране не може да осигури в такава степен.

Децата и финансовата отговорност – Планиране отвъд вашето ново семейство

Децата са безусловен ангажимент – както емоционален, така и правен. Това задължение не се променя, не отпада и не намалява със сключването на нов брак. Прозрачността по въпросите, свързани с децата, е абсолютно задължителна за изграждането на здраво ново семейство.

Издръжката – безусловно законово задължение

Според Семейния кодекс, всеки родител е длъжен да осигури на своето ненавършило пълнолетие дете условия на живот, необходими за неговото развитие, съобразно собствените си възможности и материално състояние.  

• Безусловен характер: Задължението за издръжка на непълнолетни деца е абсолютно. То не зависи от това дали детето е трудоспособно или може да се издържа от свое имущество.  
• Определяне на размера: Размерът на издръжката се определя от два основни фактора: специфичните нужди на детето (възраст, здравословно състояние, образователни и социални нужди) и финансовите възможности на родителя, който я дължи.  
• Законов минимум: Законът поставя долна граница, под която издръжката не може да падне. Минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата за страната.  
• Промяна на размера: Веднъж определена (със съдебно решение или споразумение), издръжката не е окончателна. Тя може да бъде увеличена при трайно нарастване на нуждите на детето или намалена при съществено влошаване на финансовото състояние на родителя.  

Деца от предишен брак

Ако единият или и двамата партньори влизат в брака с деца от предишни връзки, разговорът по тази тема е критичен. Задължението за плащане на издръжка към тези деца продължава с пълна сила. Тези плащания са неизменна част от месечния бюджет на родителя и съответно влияят на общия бюджет на новото семейство. Те трябва да бъдат открито обсъдени, планирани и приети от новия партньор.

Издръжка на пълнолетни учащи деца

Задължението за издръжка невинаги приключва с навършването на 18 години. Родителите дължат издръжка и на своите пълнолетни деца, ако те продължават образованието си в средни или висши учебни заведения (редовна форма на обучение), но при няколко условия: до навършване на 20 години за средно образование и до 25 години за висше; ако децата не могат да се издържат сами от доходите или имуществото си; и ако плащането на тази издръжка не създава „особени затруднения“ за родителите.  

Разговорът за децата от предишен брак не е само финансов, той е и дълбоко емоционален. Правната рамка обаче дава ясна и обективна финансова основа за този разговор. Задължението за издръжка е към детето, не към бившия партньор, и сключването на нов брак по никакъв начин не променя тази правна и морална връзка. За новия партньор е от критично значение да знае размера, срока и естеството на тези задължения. Това влияе пряко на способността на новото семейство да тегли ипотечен кредит, да спестява, да планира собствени деца. Липсата на този разговор може да доведе до сериозни финансови и емоционални кризи в бъдеще. Прозрачността тук не е опция, а абсолютна необходимост за изграждане на доверие.

Наследствени права – Как да се погрижим един за друг, когато ни сполети най-лошото?

Това е може би най-трудният, най-неприятният, но и най-важният разговор от всички. Никой не обича да мисли за смъртта, но планирането за този неизбежен момент е най-дълбокият израз на любов и грижа към партньора, с когото сте избрали да споделите живота си. В правен аспект, бракът е най-сигурният инструмент, с който можете да защитите партньора си.

Критичната роля на брака: Шокиращата истина за фактическото съжителство

В съвременното общество много двойки избират да живеят заедно без брак, вярвайки, че „хартийката не променя нищо“. От правна гледна точка, особено в контекста на наследството, това е опасно заблуждение с потенциално катастрофални последици. Българският Закон за наследството НЕ признава института на фактическото съжителство. Това означава, че ако живеете с партньора си на семейни начала, без сключен граждански брак, дори да сте били заедно 50 години, да имате общи деца и имущество, при смъртта на единия от вас, другият няма абсолютно никакви наследствени права. Цялото лично имущество на починалия отива при неговите законни наследници – деца, родители, братя и сестри. Партньорът, с когото е споделял живота си, не получава нищо.  

Само валидният граждански брак превръща партньора ви във ваш законен наследник и му дава права върху вашето имущество след смъртта ви.  

Как наследява преживелият съпруг?

Преживелият съпруг е наследник по закон, който наследява заедно с наследниците от съответния ред, който е призован към наследяване.  

• Когато има деца: Преживелият съпруг наследява дял, равен на дела на всяко дете. Например, ако починалият остави съпруг/а и две деца, наследството се разделя на три равни части – по 1/3 за всеки от тях.  
• Когато няма деца, но има живи родители, братя или сестри: Преживелият съпруг наследява по-голям дял, чийто размер зависи от продължителността на брака. Ако бракът е продължил под 10 години, съпругът получава половината (1/2) от наследството. Ако е продължил над 10 години, съпругът получава две трети (2/3).  
• Когато няма други близки наследници: Ако починалият не е оставил деца, родители, братя или сестри (или техни низходящи), преживелият съпруг получава цялото наследство.  

„Запазена част“ – законовата броня за семейството

Законът защитава най-близките членове на семейството (деца, съпруг, родители) от пълно обезнаследяване. Той прави това чрез института на „запазената част“. Това е онази част от имуществото на починалия, с която той не може да се разпорежда безвъзмездно (чрез дарение приживе или чрез завещание) и която законът „запазва“ за тези наследници.  

• Пример: Не можете да завещаете цялото си имущество на благотворителна организация или на трето лице, ако имате съпруг и деца. Те винаги ще имат право да оспорят завещанието и да получат своята запазена част, която законът им гарантира.  
• Размер на запазената част: Когато има съпруг и деца, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.  

В контекста на наследството, решението „да сключим ли брак“ е най-важният акт на финансова и емоционална грижа, който партньорите могат да предприемат един за друг. То преодолява огромната пропаст между житейските възприятия и суровата правна реалност, като осигурява защита и сигурност, които нищо друго не може да даде.

Вашият брак, Вашите правила – Поставете основите с помощта на експерт

Провеждането на тези седем разговора не е лесно, но е безценна инвестиция във вашето общо бъдеще. Това е процес, който изисква честност, уязвимост и взаимно уважение. Целта не е да се търсят слаби места, а да се изгради споделена визия, основана на яснота и сигурност.

Всяка двойка е уникална. Вашите активи, вашите семейства, вашите цели и мечти са различни. Поради тази причина шаблонните съвети от интернет или разговорите с приятели никога не могат да заменят персонализираната правна консултация. Единствено опитен адвокат по семейно право може да анализира вашата конкретна ситуация и да ви предложи решения, които са най-добри за вас – било то чрез избор на подходящ имуществен режим или чрез изготвяне на индивидуален брачен договор, който отразява вашите общи желания.  

Любовта е основата, а здравият правен фундамент е това, което ще позволи на вашето партньорство да расте и да устои на бурите на живота. Не оставяйте бъдещето си на случайността или на законовите разпоредби по подразбиране.

Свържете се с нас в адвокатска кантора Астакова в София още днес, за да запазите час за консултация. Нека заедно изградим вашата правна и финансова сигурност, за да можете вие спокойно да градите своето щастие.