Дигитални активи и дигитално наследство

Смъртта е онзи правно значим факт, с настъпването на който имуществото на едно лице преминава в патримониума на неговите наследници. В българското законодателство няма легално определение за понятието наследство. Този неутрален законодателен подход е логичен, доколкото не могат да бъдат изброени изчерпателно всички права, задължения и фактически отношения, с които са обвързани с патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството.

Динамиката на обществените отношения може да доведе до правно регулиране и създаване на нови имуществени и неимуществени права, които да влизат в състава на наследството, а други да бъдат изведени извън гражданския оборот и съответно изключени от него. В контекста на изложеното и пренесено на плоскостта на достиженията на техниката и науката се появиха нови обекти и явления, за които се поставят множество въпроси относно това дали същите са защитени от закона и дали влизат в състава на наследството. Доколкото от практиката и волята на пазарните субекти същите имат определена измерима в пари стойност, те са известни още под наименованието “дигитални активи”.

Дигитални активи

Дигитализацията променя света по начин, по който не сме подозирали. Все повече хора влизат в обществени отношения в една виртуална среда, опосредена от информационните технологии, в която създават блага, акумулиращи стойност. В националното и наднационалното право не съществува унифицирано легално определение за дигитални активи. Понятието е доктринерно и се извлича от характерните особености на възникващите за субектите особени имуществени права върху тези нови явления.

Дигиталният актив е особено имуществено право. Той съществува само във виртуална среда и представлява цифров запис със субективна стойност, притежаващ качеството наследимост. Последният белег – наследимост, е от съществено значение, доколкото дигиталните активи влизат в състава на наследството, което е  съвкупност от права, задължения и фактически отношения, образуващи масата на наследството.

От гледна точка на правото, всяко лице потребител на дигитални услуги в възможно да притежава определени дигитални активи, които могат да бъдат наследени.

Особеното при дигиталните активи е, че те представляват електронни, цифрови записи и могат никога да не съществуват като обект в реалния живот. Тази специфична тяхна природа тепърва ще повдига въпроси, свързани с възможността да бъдат включени в наследствената маса, начина на тяхното управление или дори включването им в делбеното производство. Разграничителен критерий дали едно технологично явление е дигитален актив, е дали правото го е регулирало и е свързало с неговото съществуване възникването на определени права за субектите. Настоящото изследване акцентира върху някои от възможните дигитални активи, които могат да бъдат обект на наследяване. Не е възможно изчерпателно да бъдат посочени всички дигитални активи, които биха могли да бъдат наследени. Преценката за всеки актив е индивидуална и зависи от това дали оценяем в пари, дали е правно регулиран и дали притежава качеството наследимост.

Видове дигитални активи

Криптовалутите, основани на блокчейн технология, представляват такъв дигитален актив. Едни от най-популярните видове криптовалути са биткойни, етери и лайткойни. Особеното при тези дигитални активи е, че те представляват цифров запис в платформа, в която притежателят на определено количество криптовалута има дигитален портфейл. Стойността на една единица от съответната криптовалута е субективна, зависи от доверието на потребителите към нея, сравнимо с конвенционалните валути – евро, щатски долар, британска лира и т.н., броя на издадените единици криптовалута и възможностите за реализиране на определени сделки посредством нея. Един от основните фактори за формирането на разменния курс на криптовалутата спрямо фиатните пари е търсенето и предлагането.

Динамиката в обществените отношения показва, че криптовалути се използват за придобиване на реални имущества (напр. придобиване на движима вещ). В този случай страните придават определена субективна стойност на криптовалутата и заменят един актив с друг – в посочения пример криптовалута срещу вещ.

Възможността една единица криптовалута да бъде превърната във фиатни пари е посредством размяната й в определени платформи за търговия с криптовалута или чрез прехвърлянето й в контрол на конкретен субект – директно от един криптопортфейл в друг. Между титуляря на платформата, която е изградила и поддържа криптопортфейла и потребителя, който има записани определени единици от криптовалутата, съществува облигационно отношение. Доколкото правото на страната по това облигационно отношение има имуществена стойност и не е от категорията на intuitu personae права, то следва да е наследимо.

Правото върху криптовалута по същество е делимо. Технологията позволява един биткойн да бъде разделен до осем десетични знака, т.е. най-малката единица, която може да бъде обработена при единична трансакция, е 0,00000001 биткойна. В този смисъл, допустимо е наследниците на лицето да поискат притежаваните от него биткойни да бъдат разпределени и прехвърлени в техните индивидуални криптопортфейли, съобразно притежаваните от тях идеални части от наследството. Всяка платформа сама определя общите си условия и какви документи следва да представят наследниците във връзка с откритото наследство. Обичайно практиката е всеки от наследниците да открие свой собствен криптопортфейл и всеки от сънаследниците да получи припадащия му се дял от наследената криптовалута.

Основният практически проблем, който възниква, е знанието за притежаването на криптопортфейл от наследодателя, т.е. за съществуването на облигационното отношение между него и платформата, осъществяваща записите по портфейла. Липсата на информация у наследниците би довела до състояние, при което те не знаят за съществуването на дигиталните активи, които наследяват. Възможни са различни решения – отпечатване ключа за портфейла и физическото му съхраняване в документацията на наследодателя, използване на специализиран софтуер, който уведомява посочено от наследодателя лице за притежаваните от него акаунти, предоставяне на информация за определени ресурси на трети лица, и т.н. Тези решения обаче са чисто практически и не намират законодателна опора, а това може да затрудни упражняването на отделни права от наследниците.

Активи в платежната система PayPal

Друг интересен практически пример е широкото използване на водещата платежната система “PayPal”. В нея макар да се обработват записи за притежавани фиатни пари, те остават винаги като електронни записи. PayPal има изготвени стандартни общи условия, които съдържат правила за действие при смърт на титуляра на акаунта . Основният проблем, който може да възникне е, че в общите условия е предвидено, че изпълнителят на завещание следва да уведоми PayPal за смъртта на титуляра на акаунта, съответно да представи доказателства, че е изпълнител на завещанието. Наследодателите рядко създават приживе завещания, общо по-рядко въобще предвиждат как ще се наследят активите му при на смърт. При това положение дори и да има завещателни разпореждания, дигиталните активи сякаш остават извън тях.

В случай че наследодателят не е оставил завещание, то наследникът по закон трябва да представи официален документ, който го легитимира като такъв – например удостоверение за наследници. При положително становище от PayPal, на наследника се изплащат по банкова сметка всички суми от виртуалния акаунт на починалия наследодател. Системата не предвижда друг начин за изплащане на сумите, натрупани по виртуалния акаунт в PayPal, поради което банковите сметки на наследодателя, свързани с PayPal акаунта, не следва да се закриват преди да е приключила процедурата пред PayPal. Ако обаче PayPal откаже да изплати сумите, би следвало наследниците да насочат претенцията си към платежната система на основание факта на наследяването.

Наследяване на име на домейн

Обект на наследяване може да бъде и притежавано от наследодателя право върху домейн име (домейн). Домейн името представлява буквено-цифровата асоциация на даден ресурс или устройство в Интернет. Докато техническите характеристики на домейн имената не будят дискусии, дискусионен е правният им характер.

Една от теориите е, че домейн името представлява невеществена интелектуална собственост, но тази теория мъчно може да бъде споделена в светлината на българското материално право. В националното ни право няма норми, които да уреждат правата, свързани с домейн имената. Практически за получаване на правото върху домейн име субектът-заявител сключва договор с регистър на домейн имената . Този договор е ненаименуван, но може да се квалифицира като договор за предоставяне на услуга на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия. В рамките на договорната свобода, съгласно нормата на чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. За страните възникват права и задължения – за регистранта – да заплати сумата за съответния домейн, а за регистъра – да поддържа съответна адресация на наименованието на домейн името спрямо посочения от регистранта IP адрес в интернет, за срока на договора. Създадената облигационна връзка не се разкъсва със смъртта на заявителя. Напротив, договорът продължава да обвързва регистъра и правоприемниците на заявителя, тъй като облигационното право е имуществено, не е от категорията на личните права, които се прекратяват със смъртта на титуляра им и поради това е наследимо.

По отношение на домейн имената от областта .bg, в България се поддържа регистър от Регистър.БГ, който е утвърдил общи условия за регистрация. В тях обаче няма разписани правила какво ще е поведението на регистъра при смърт на заявителя – как се осъществява смяната на титулярството на правото върху домейн, как се извършва управлението на домейна и не на последно място какви са последиците от управление на домейна само от единия от наследниците. За разлика от криптовалутите, правото върху домейн името е неделимо. То същества само спрямо конкретна цифрово-словесна форма и е уникално.

Самото домейн име обичайно не съществува самостоятелно, а често насочва към интернет ресурс, където е разположено дигитално съдържание, което може да е обект на права, различни от правата върху домейн името. Така например домейнът може да сочи към интернет страница, на която да са разположени авторски произведени – аудио–визуални файлове, литературно произведение, дизайн и др дигитални обекти. Тези дигитални обекти, обаче, може да са обект на самостоятелна правна закрила. Така например може да се закрилят като обекти на авторско право  или като марки. В този случай наследяването им е различното от наследяването на правото върху домейн името.

При наследяването на права върху домейн проблем би възникнал с начина на управление на домейна, тогава когато между наследниците липсва съгласие или някой от тях не желае домейн името да продължи да бъде поддържано и администрирано.

Особености при дигиталното наследство

Дали даден дигитален актив може да бъде наследен, т.е. притежава ли качеството наследимост, е въпрос на преценка във всеки конкретен случай. Общият практически проблем в областта на наследяването на дигитални активи възниква основно във връзка с узнаването от страна на наследниците за съществуването му.

Дигиталните активи се обективират в електронна форма върху някакво външно устройство (напр. мобилно устройство, твърд диск на компютър), в облачно пространство достъпно посредством облачна услуга или въобще чрез някаква достъпна технология. Достъпът до такива активи, обаче, обичайно е защитен с някакво тайно знание (напр. потребителско име и парола) или с някаква специфична физиологична даденост (напр. пръстов отпечатък, глас, биометрия на лице и др.). Самият дигитален актив може да бъде и криптиран посредством различни криптографски алгоритми, при които без знанието на автентифициращата информация, е невъзможно да бъдат декриптирани и достъпени. В тази връзка се поставя въпросът как се достъпват активите е много сложен и се преценява във всеки конкретен случай, в зависимост от използваната технология.

Наследяване на дигитален акаунт

Интересен въпрос се поставя относно наследимостта на дигитални активи – акаунт, акумулиращ имуществени права. Поначало правото върху акаунт в платформа е лично право и в общия случай би следвало да е ненаследим. Въпреки това, определени платформи дават възможност на наследниците да получат достъп до определен ресурси, съдържащи се в акаунта на наследодателя. Google например, урежда възможност как доставчикът на услугата ще процедира с потребителски акаунт, в случай, че потребителят е неактивен за дълъг период от време. Възможните опции са потребителският акаунт да бъде изтрит или данните от него и съдържащата в него информация да бъде споделена с трето, доверено лице, посочено от титуляря на акаунта. Ако потребителят не се е възползвал от тази възможност, Google има създадена нарочна процедура за подаване на заявка при починал потребител. В този случай възможностите за наследниците са лимитирани – акаунтът да бъде закрит, да получат информация за налични средства на потребителския акаунт и да получат достъп до данните от акаунта. Процедурата е свързана с представяне на документи, удостоверяващи смъртта на титуляря на акаунта и качеството наследник на заявителя, но зависи от субективната преценка на доставчика на услугата и може да завърши с отрицателен отговор. В изследвания случай, обаче, не говорим за наследяване в общия смисъл на това понятие, а за определени права, от които наследниците могат да упражнят, доколкото не се касае за разкриване на тайната на кореспонденцията.

С оглед на всичко изложено става ясно, че наследяването на дигитални активи поставя много трудности. Те могат да произтичат както относно узнаването за съществуването им от страна на наследниците, така и по отношение на достъпът до тези активи, но също и по отношение на установяването на тяхната “наследимост” от гледна точка на правото.

В тази връзка се поставя и въпросът как приживе наследодателят да уреди наследяването на притежаваните от него права върху дигитални активи. Законодателят не дава отговор на този въпрос, но саморъчното завещание изглежда неподходящ и не адаптиран към новите обществени отношения правен инструмент, доколкото за да се осигури достъп на наследниците, в него трябва да е разкрита тайната на всички всички потребителски имена и пароли, ключове към криптопортфейли и други, което  поставя имуществото на наследодателя в риск приживе.

От друга страна, няма законодателно решение, което да регулира завещаване на дигитални активи и как информацията, свързана с тях да бъде достъпна за наследниците. От практическа гледна точка е възможно наследодателят да избере да съхранява информацията, свързана с притежаваните от него дигитални активи, при доверен адвокат или при ексроу-агент, който има задължение след смъртта му да уведоми наследниците за оставената в негово държане информация. Някои платформи, предоставящи услуги по поддържане и администриране на криптопортфейли, издават трети ключ, който се отпечатва на хартия и при предявяването му платформата осигурява достъп на държателя му до криптопортфейла на наследодателя. Преценката как ще се разпореди с активите си по повод на смърт е изцяло на притежателя на дигиталните активи. Поради липса на законодателно решение, наследодателят може да се възползва от различни софтуерни продукти, които имат за цел да съхранят информация за притежаваните от него акаунти и при неговата смърт да изпратят информация до посочено от него трето лице, с указания как да се разпореди с дигиталните му активи.

Заключение

Наследственото право има за предмет регулирането на онези имуществени отношения, които са свързани с факта на смъртта и преминаването на правата на наследодателят в патримониума на неговите наследниците. Достиженията на науката и техниката ни дават един нов, различен поглед върху понятието наследствено имущество и какво представлява то. Съществуването на дигиталните активи е ново предизвикателство, което тепърва ще поставя въпроси свързани с начина на упражняване на наследствените права при дигитално наследство, управлението на дигиталните активи и начина, по който се реализира наследственото право на всеки наследник, спрямо оставеното дигитално наследство.