Как спечелихме дело за собственост на имот след 10 години владение: Казус от практиката на Адвокатска кантора Астакова

Когато времето работи за Вас – една история за търпение, право и спечелена собственост

Представете си следната ситуация: в продължение на повече от десетилетие вие се грижите за имот – къща с двор в покрайнините на София. Наследили сте го неформално от далечен роднина, без документи, само с устна уговорка и едно ръкостискане. Инвестирали сте време, средства и труд. Сменили сте прогнилия покрив, изградили сте нова ограда, превърнали сте запуснатия двор в цъфтяща градина. За вас и за всички съседи това е вашият дом. И тогава, един ден, на вратата ви се появява непознат. Той носи безупречен нотариален акт и заявява, че е единственият законен наследник и настоява незабавно да освободите имота.

Това не е сценарий за филм, а реална ситуация, в която изпадат много българи. Това е историята на г-н Петров (името е сменено, за да се запази конфиденциалността), който се обърна към нас в Адвокатска кантора Астакова, изправен пред заплахата да загуби всичко, което е градил в продължение на 15 години.

В основата на този казус стои един от най-интересните и значими институти в българското вещно право – придобивната давност. Това е правният механизъм, чрез който законът признава, че дългогодишното, необезпокоявано и явно упражняване на фактическа власт върху един имот може да породи по-силни права от тези на формалния собственик, който напълно се е дезинтересирал от съдбата на собствеността си. Придобивната давност не е начин за „отнемане“ на имот, а принцип на справедливостта, който внася сигурност в гражданския оборот и защитава тези, които реално стопанисват и поддържат даден актив.  

В тази статия ще ви преведем през сложния път, който извървяхме заедно с г-н Петров. Ще разгледаме в детайли не само че спечелихме делото, но и как го направихме. Ще анализираме законовите изисквания, ще разнищим ключови съдебни практики и ще ви покажем как една на пръв поглед безнадеждна ситуация може да бъде превърната в правен триумф чрез прецизна стратегия, задълбочено познаване на закона и meticulous събиране на доказателства. Тази история е демонстрация на фундаменталното напрежение в правото между формалния документ за собственост (de jure право) и реалния, жив факт на владението (de facto състояние), и как нашата кантора успешно навигира този сложен лабиринт в полза на нашия клиент.

Казусът: Десетилетие грижи, един разбит покрив и един неочакван иск за собственост

Когато г-н Петров за първи път влезе в имота преди 15 години, гледката е била потискаща. Къщата, оставена от възрастен негов роднина, е била необитаема. Покривът е течал на няколко места, прозорците са били със счупени стъкла, а дворът е представлявал непроходима джунгла от бурени и саморасли храсти. Първоначалният собственик отдавна е бил починал, а неговите преки наследници, живеещи в чужбина, никога не са проявявали интерес към имота.

С негласното съгласие на далечни роднини, г-н Петров се заема с нелеката задача да възроди мястото. Първите няколко години са посветени на основни и неотложни ремонти:

• Цялостна подмяна на покривната конструкция и поставяне на нови керемиди.
• Ремонт на ВиК и електрическата инсталация, за да стане къщата годна за живеене.
• Изграждане на масивна ограда, която да очертае границите на имота и да го предпази.
• Разчистване на двора и засаждане на овощни дръвчета и зеленчукова градина.

През следващите години г-н Петров не спира да се грижи за имота. Той го превръща в свой постоянен дом. Всички съседи го познават като „собственика“. Той редовно заплаща данъците за имота, като партидата в данъчната служба е прехвърлена на негово име – ключов факт, който ще се окаже от решаващо значение по-късно.

Спокойствието му е нарушено преди няколко месеца. На вратата се появява внукът на първоначалния собственик, който се е завърнал от чужбина. Виждайки добре поддържания имот, чиято стойност се е увеличила многократно благодарение на труда на г-н Петров, наследникът предявява претенции. Той представя удостоверение за наследници и стар нотариален акт, след което завежда ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), с който иска от съда да осъди г-н Петров да му предаде владението върху имота.  

Ситуацията изглежда отчайваща. От едната страна е нашият клиент с 15 години труд и грижи, но без никакъв документ. От другата страна е ищецът с безупречен от формална гледна точка документ за собственост. Именно в тази точка се проявява истинската същност на спора: претенцията на ищеца не е породена от желанието да възстанови връзката си с родовия имот, а от опортюнистичното намерение да се възползва от стойността, създадена изцяло от труда на нашия клиент. Нашата задача беше да докажем, че законът, и по-конкретно институтът на придобивната давност, защитава именно хора като г-н Петров.

Първият стълб на защитата: Какво е „владение“ и неговите пет златни правила

За да спечелим делото, първата ни и най-важна задача беше да докажем, че г-н Петров е бил не просто обитател, а владелец по смисъла на закона. Владението не е просто физическо присъствие в имота; то е правно понятие, състоящо се от два елемента, дефинирани в чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността :  

1. Обективен елемент (Corpus possessionis): Това е упражняването на фактическа власт върху вещта. В случая на г-н Петров, това бяха всички негови действия – той живееше в къщата, заключваше вратата, ремонтираше, обработваше двора, плащаше сметките. Той физически контролираше имота.
2. Субективен елемент (Animus possidendi): Това е намерението на лицето да държи вещта като своя. Това е психическото отношение към имота. Г-н Петров не се е считал за наемател или временен пазач; той е възприемал имота като свой собствен.

Тук законът идва на помощ с една изключително важна презумпция, заложена в чл. 69 от ЗС: „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“. Това означава, че доказателствената тежест е обърната. Не ние трябваше да доказваме намерението на г-н Петров, а ищецът трябваше да докаже, че нашият клиент е държал имота за него (например като наемател). В нашия случай такава уговорка никога не е имало.  

За да бъде обаче владението годно да доведе до придобиване на собственост по давност, то трябва да притежава кумулативно пет характеристики, които съдебната практика е извела и утвърдила през годините. Нашата стратегия беше да изградим защитата си, доказвайки всяка една от тях с необорими факти от живота на г-н Петров.  

Явно владение

Владението не може да бъде тайно или скрито. То трябва да бъде упражнявано по начин, който дава възможност на всеки, включително на действителния собственик, да научи за него. Целта на това изискване е да се даде шанс на собственика да защити правата си. В нашия казус, действията на г-н Петров бяха изцяло публични: съседите го виждаха всеки ден, той общуваше с тях, извършваше ремонти с наети майстори, които работеха на обекта. Неговото 15-годишно присъствие беше общоизвестен факт в квартала. Бездействието на наследника през целия този период беше негов собствен пропуск, а не резултат от скрити действия от наша страна.  

Спокойно владение

Владението не трябва да е установено с насилие или по скрит начин. Г-н Петров не е разбил вратата, за да влезе в имота. Той е установил фактическа власт върху него, когато имотът е бил изоставен и с мълчаливото съгласие на други роднини. През всичките 15 години никой не е оспорвал правото му да бъде там, до появата на ищеца. Владението му е било спокойно и необезпокоявано.  

Непрекъснато владение

Това е едно от най-критичните изисквания. Владението трябва да е продължило през целия законов срок без прекъсване за повече от 6 месеца. Съгласно чл. 81 от ЗС, ако владелецът изгуби владението за повече от шест месеца, давността се прекъсва и целият изтекъл до момента срок се заличава. Ако след това владението бъде възстановено, започва да тече изцяло нов давностен срок. В нашия случай, г-н Петров живееше постоянно в имота и никога не го е напускал за такъв период, което лесно доказахме със свидетелски показания и косвени доказателства като редовно плащани битови сметки.  

Постоянно владение

Това изискване се припокрива донякъде с непрекъснатостта, но акцентира върху липсата на случаен характер на владението. Действията на г-н Петров не са били епизодични. Той не е посещавал имота веднъж годишно, за да обере плодовете. Той е живял там, поддържал го е и го е стопанисвал ежедневно, което доказва постоянния характер на неговата фактическа власт.  

Несъмнено владение

Действията на владелеца трябва по недвусмислен и категоричен начин да сочат намерението му да свои вещта. Плащането на данъци на свое име, извършването на основни, структурни ремонти (като подмяна на покрив), изграждането на нова ограда – това не са действия на обикновен ползвател. Това са действия на собственик. Именно съвкупността от тези несъмнени действия изгради най-силния ни аргумент, че г-н Петров е упражнявал владение с ясното съзнание, че имотът е негов.  

Десет години срещу пет: Разликата между добросъвестно и недобросъвестно владение

След като установихме, че г-н Петров е бил владелец, трябваше да определим кой от двата давностни срока, предвидени в Закона за собствеността, се прилага в неговия случай. Разграничението е ключово и често е източник на неразбиране.  

• 10-годишна давност при недобросъвестно владение (чл. 79, ал. 1 ЗС): Това е общият случай. Владелецът е недобросъвестен, когато знае, че не притежава валиден документ за собственост или владее на основание, което не е годно да прехвърли собственост (например устна уговорка). Такъв беше случаят на г-н Петров. Той е знаел, че няма нотариален акт, и затова за него се прилагаше 10-годишният срок. Важно е да се отбележи, че „недобросъвестно“ тук не носи морална оценка за нечестност, а е чисто юридически термин, описващ липсата на годно правно основание.  
• 5-годишна давност при добросъвестно владение (чл. 79, ал. 2 ЗС): Това е по-кратката, привилегирована давност. Тя се прилага, когато владелецът е придобил имота на правно основание, което е годно да го направи собственик (напр. договор за покупко-продажба в нотариална форма), но не е знаел за определен скрит порок в сделката. Например, ако е купил имота от лице, което се е представило за собственик, но в действителност не е било такова, или ако в нотариалния акт има порок, за който купувачът не е могъл да знае. Законът защитава добросъвестността на такъв приобретател, като му дава възможност да стане собственик след 5 години владение. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.  

За пълна яснота, представихме на съда и обяснихме на нашия клиент разликите чрез следната таблица:

В нашия случай, тъй като г-н Петров е владял имота в продължение на 15 години, 10-годишният срок беше отдавна изтекъл. Нашата задача беше да докажем този факт в съда.

Битката в съда: Изграждане на „крепост“ от доказателства

Едно е да се твърди, че са налице предпоставките за придобивна давност, а съвсем друго е това да се докаже в съдебната зала. Законът изисква „пряко и пълно“ доказване на всички елементи, като липсата на категоричност за който и да е от тях води до отхвърляне на претенцията. Успехът в подобни дела се кове не толкова с блестящи пледоарии, колкото с методична и изчерпателна работа по събиране на доказателства много преди първото съдебно заседание.  

Нашата стратегия се основаваше на два вида доказателства, които взаимно се подкрепяха и изграждаха цялостна и непробиваема картина на 15-годишното владение.

Силата на свидетелите (Гласни доказателства)

В делата за придобивна давност свидетелските показания често са гръбнакът на доказването. За процедурата по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка законът изисква минимум трима свидетели, обикновено съседи. В съдебното производство ние използвахме четирима, за да подсилим позицията си. Работата ни с тях беше ключова:  

• Идентифициране и подготовка: Проведохме предварителни разговори с дългогодишни съседи на г-н Петров. Целта не беше да им „казваме какво да говорят“, а да им помогнем да си припомнят и систематизират конкретни факти и събития от последните 15 години.
• Фокус върху преките възприятия: В съда свидетелите не трябва да дават мнения или да разказват по слух. Техните показания са ценни, когато се основават на лично видени и чути факти („пряко възприемане на факти“). Нашите свидетели разказаха как са виждали г-н Петров да извършва ремонта на покрива, как са му помагали да разчисти двора, как са пили кафе с него на новопостроената веранда. Те потвърдиха, че през всичките тези години той е бил единственият, който се е грижил за имота и когото всички са смятали за собственик.  

Хартиената следа (Писмени доказателства)

Думите на свидетелите са силни, но когато са подкрепени с документи, те стават почти необорими. Ние събрахме и представихме пред съда цяла папка с писмени доказателства, всяко от които подкрепяше различен аспект на владението:

• Данъчни документи: Представихме заверени копия от данъчната служба, удостоверяващи, че имотът е деклариран от г-н Петров и че всички дължими данъци и такси за последните 15 години са платени от него и на негово име. Това беше най-силното ни доказателство за animus possidendi – намерението да свои имота.  
• Битови сметки: Приложихме извлечения от доставчиците на ток и вода, които показваха непрекъснато потребление на негово име през целия период. Това доказателство беше насочено към оборване на всякакви твърдения за прекъсване на владението.  
• Документи за извършени ремонти: Представихме фактури и разписки от строителни фирми и майстори за закупени материали и извършени дейности – за новия покрив, оградата, дограмата. Тези документи не само доказваха действия по стопанисване, но и показваха мащаба на инвестициите, направени от нашия клиент.
• Кадастрални и регулационни документи: Снабдихме се с актуална скица на имота от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за да идентифицираме имота по безспорен начин и да проследим неговата история в регулационните планове.  

Чрез прецизното комбиниране на живите разкази на свидетелите и неоспоримата документална следа, ние изградихме „крепост“ от доказателства, която ищецът не успя да пробие.

Когато имотът е съсобствен: „Преобръщане на владението“ (Interversio Possessionis) – Висш пилотаж във вещното право

За да демонстрираме пълния обхват на нашата експертиза, ще разгледаме и едно усложнение, което често възниква в практиката и което беше повдигнато като възражение от другата страна по делото на г-н Петров. Оказа се, че първоначалният собственик е имал брат, който също е бил наследник и съответно съсобственик на имота. Ищецът по делото беше наследник именно на този брат.

Този факт промени изцяло правната рамка. Когато един имот е съсобствен, законът и съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) въвеждат една много важна фикция. Счита се, че съсобственикът, който ползва целия имот, е владелец само на своята идеална част, а за идеалните части на останалите съсобственици той е обикновен държател. Държателят, за разлика от владелеца, упражнява фактическа власт, но не за себе си, а за другиго. Това означава, че презумпцията по чл. 69 ЗС за намерение за своене (animus) се счита за оборена по отношение на частите на другите съсобственици.  

За да може г-н Петров (който в случая се явяваше правоприемник на владението на единия съсобственик) да придобие по давност и идеалните части на другия съсобственик, ние трябваше да докажем нещо много повече от обикновено владение. Трябваше да докажем, че е настъпило т.нар. „преобръщане на владението“ или на латински interversio possessionis.  

Това е сложен юридически институт, който изисква доказване, че в определен момент държателят (нашият клиент) е променил намерението си и е започнал да владее целия имот изключително за себе си, като е демонстрирал тази промяна по явен и недвусмислен начин на другите съсобственици. Не е достатъчно той просто да си мисли, че имотът е негов. Той трябва да извърши действия, които „отблъскват“ владението на другите и които стават тяхно достояние.  

Как доказахме interversio possessionis в нашия казус?

1. Писмена кореспонденция: Открихме в архива на г-н Петров писмо, изпратено преди 12 години до адвоката на другия наследник (ищеца), в което в отговор на запитване г-н Петров категорично е заявил, че счита имота за своя собственост поради дългогодишната липса на интерес и направените от него подобрения. Това беше пряко, писмено доказателство за манифестиране на промененото намерение.
2. Изграждане на плътна ограда: Изграждането на изцяло нова, висока и плътна ограда около имота без съгласуване и без да се предостави ключ на другия съсобственик, беше изтълкувано от съда като физически акт на отблъскване на техните права.
3. Свидетелски показания: Един от свидетелите потвърди, че преди повече от 10 години е присъствал на разговор, в който г-н Петров е заявил на роднина на ищеца, че „повече няма какво да търсят тук“, защото той е собственикът.

Тези действия, разгледани в тяхната съвкупност, убедиха съда, че преди повече от 10 години е настъпило „преобръщане на владението“. От този момент е започнал да тече новият 10-годишен давностен срок за целия имот, който към датата на завеждане на делото беше изтекъл. Аргументацията ни беше изцяло изградена върху задължителната практика на ВКС, и по-специално Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е крайъгълен камък в тази материя.  

Финалният щрих: „Позоваването“ на давността и триумфът в съда

Дори след като изградихме непробиваемата си крепост от доказателства, оставаше още един, последен, но абсолютно критичен процесуален ход. Според друго фундаментално Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, придобиването на собственост по давност не настъпва автоматично, по силата на самия закон (ex lege), с изтичането на срока.  

За да се материализира правният ефект, е необходимо владелецът изрично да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Това позоваване не е елемент от фактическия състав на придобиването, но е задължително процесуално действие, без което съдът не може служебно да приложи давността.  

Това е една от най-често срещаните „процедурни клопки“, в които попадат граждани, които се опитват да се защитават сами. Човек може да е изпълнил всички законови изисквания, да е владял имот 20 години, но ако в съдебния процес срещу него пропусне да направи изрично възражение за изтекла придобивна давност, той ще загуби делото. Този нюанс подчертава защо специализираната адвокатска помощ в такива казуси не е лукс, а абсолютна необходимост.

В нашия случай, в писмения отговор на исковата молба и по време на устните прения, ние ясно и категорично направихме възражение, че г-н Петров е придобил собствеността върху целия имот на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради изтекла 10-годишна придобивна давност.

Финалното съдебно заседание беше кулминацията на месеци подготовка. Представихме систематично нашите доказателства – показанията на свидетелите, данъчните документи, фактурите за ремонти. Аргументирахме наличието на петте характеристики на владението. Доказахме interversio possessionis. И накрая, се позовахме на изтеклата давност.

Решението на съда беше в наша полза. В мотивите си съдът прие за доказано, че г-н Петров е упражнявал непрекъснато, явно, спокойно, постоянно и несъмнено владение върху целия имот в продължение на повече от 10 години. Съдът уважи нашето възражение за придобивна давност, отхвърли ревандикационния иск на ищеца и призна нашия клиент за единствен собственик на имота. С това правата на бившия собственик бяха погасени по силата на чл. 99 от ЗС. Триумфът беше пълен.  

Вашият имот, Вашите права: Как Адвокатска кантора Астакова в София може да Ви защити

Историята на г-н Петров има щастлив край, защото той потърси специализирана правна помощ навреме. Тя илюстрира, че придобивната давност е мощен правен инструмент, но успехът при нейното прилагане зависи от дълбоко познаване на закона, съдебната практика и множество процедурни тънкости.

Спечелването на такова дело изисква:

• Задълбочен анализ на всеки конкретен казус.
• Прецизна стратегия за събиране и представяне на доказателства.
• Познаване в детайли на практиката на Върховния касационен съд, особено по сложни въпроси като interversio possessionis при съсобственост.
• Процесуална акуратност, за да не се пропусне критичен ход като позоваването на давността.

Сферата на вещното право е динамична. През 2024 г. Нотариалната камара внесе предложение за удължаване на общия давностен срок от 10 на 20 години с цел ограничаване на злоупотребите, което показва, че законодателството може да се промени. Същевременно ВКС продължава да разглежда и уеднаквява практиката по сложни въпроси, като например какви са последиците, ако владението бъде изгубено  

след изтичането на давностния срок, но преди позоваването на него. Това налага постоянно следене на новостите и адаптиране на стратегиите.  

Историята на г-н Петров има щастлив край, защото той потърси специализирана правна помощ навреме. Ако се намирате в подобна ситуация – владеете имот без документи, изправени сте пред имотен спор или сте съсобственик в сложен казус – не оставяйте бъдещето на дома си на случайността.

Свържете се с екипа на Адвокатска кантора Астакова в София днес. Запазете час за първоначална консултация, за да направим професионален анализ на Вашия казус, да оценим доказателствата и да изградим най-силната стратегия за защита на Вашата собственост. Вашето спокойствие и Вашите права са наш приоритет.