Данъци върху криптовалута в България за 2025 г. (Bitcoin, Ethereum и др.)

Бумът на криптовалутите и тихият, но нарастващ интерес на НАП

През последните няколко години станахме свидетели на безпрецедентен ръст в популярността на инвестициите в криптовалути. Bitcoin, Ethereum и хиляди други дигитални активи престанаха да бъдат нишова тема за технологични ентусиасти и се превърнаха в легитимен клас активи в портфолиото на много българи. Ако сте сред тези, които са реализирали печалба от своите крипто инвестиции, приемете нашите поздравления за Вашия пазарен усет и далновидност.

След еуфорията от успеха обаче идва ред на един по-прагматичен и често стресиращ въпрос: какви са данъчните задължения? На фона на все по-активния интерес от страна на Националната агенция за приходите (НАП) към този сектор, много инвеститори се чувстват объркани и несигурни. Липсата на специализиран „Закон за криптовалутите“ в България създава впечатление за регулаторен вакуум, но това е опасно погрешно схващане. Отсъствието на специфичен закон не означава отсъствие на задължения. Съществуващото данъчно законодателство, макар и създадено преди ерата на блокчейн, се прилага с пълна сила, а НАП все по-уверено го тълкува в контекста на дигиталните активи.

Основният проблем, с който се сблъскват инвеститорите, не е нежеланието да бъдат изрядни, а комбинацията от страх от проверки и санкции, и несигурност поради липсата на ясни и еднозначни правила. Тази несигурност често води до бездействие и отлагане на проблема, което само увеличава риска от бъдещи усложнения.

Целта на настоящата статия е да разсее мъглата. Ще ви предоставим изчерпателна, ясна и практическа пътна карта за деклариране на доходи от криптовалути в България. Ще разгледаме как НАП третира вашите печалби, как да изчислите дължимия данък стъпка по стъпка и какви са конкретните срокове и процедури за деклариране. Нашата мисия е да ви въоръжим със знание и да ви вдъхнем увереност, че с правилния подход можете да бъдете напълно спокойни и изрядни пред закона.

Как НАП третира Вашите крипто печалби? Основи на данъчното облагане

За да разберем данъчните си задължения, първо трябва да сме наясно как българското законодателство гледа на активи като Bitcoin, Ethereum и други. Макар да ги наричаме „валути“, от данъчна гледна точка те не са такива.

Дефиниция: Криптовалутите като „финансови активи“

За целите на данъчното облагане в България, криптовалутите се третират като финансови активи. Това е фундаменталната отправна точка, която определя целия последващ режим на облагане. Те се приравняват на акции, дялове и други подобни инструменти, чиято продажба или замяна генерира облагаем доход.

Кога възниква данъчно задължение? Концепцията за „данъчно събитие“

Важно е да се разбере, че задължение за деклариране и плащане на данък не възниква в момента на покупка на криптовалута, нито докато просто я държите в портфейла си (т.нар. HODL). Данъчно задължение възниква едва когато реализирате печалба или загуба чрез конкретна трансакция. Тези трансакции се наричат „данъчни събития“. Основните данъчни събития са:

1. Продажба на криптовалута срещу фиатни пари: Това е най-очевидният случай – когато продадете своите Bitcoin, Ethereum и др. срещу левове, евро, долари и ги получите по банковата си сметка.
2. Замяна на една криптовалута за друга (crypto-to-crypto): Това е най-често срещаната и скъпоструваща грешка, която инвеститорите допускат. Много хора смятат, че докато не „изтеглят“ пари в банката, не дължат данък. Това е абсолютно невярно. Замяната на Bitcoin за Ethereum, например, се третира от НАП като две отделни операции: продажба на Bitcoin (с реализиране на печалба или загуба) и покупка на Ethereum. Печалбата от тази „продажба“ е облагаем доход за текущата година, дори и стотинка да не е постъпила по банковата ви сметка.
3. Плащане на стоки или услуги с криптовалута: Ако закупите автомобил, имот или дори кафе директно с криптовалута, това също е данъчно събитие. Вие на практика заменяте своя финансов актив (криптовалутата) за стока или услуга, като реализирате печалба или загуба спрямо цената, на която сте придобили криптовалутата.

Този втори пункт е от критично значение. Той може да създаде т.нар. „фантомни“ данъчни задължения – задължени сте да платите данък в лева върху печалба, която все още е „заключена“ в крипто активи. Ако пазарът впоследствие се срине, може да се окажете в ситуация, в която дължите значителен данък, без да имате фиатна наличност, с която да го покриете.

Законова рамка

За физическите лица основният нормативен акт, който регулира тези доходи, е Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По-конкретно, печалбите от криптовалути попадат в категорията „доходи от прехвърляне на права или имущество“ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

„Случайни“ сделки или „Стопанска дейност“? Ключовият въпрос, който определя Вашия данък

След като установихме, че печалбите се облагат, следващият ключов въпрос е как точно се облагат. Тук българското законодателство въвежда едно изключително важно разграничение, което може драстично да промени размера на дължимия данък и осигуровки. Режимът на облагане зависи от това дали НАП ще приеме дейността ви за инцидентна продажба на лични активи или за извършвана по занятие търговска (стопанска) дейност.

НАП и критерият „3 или повече сделки“

В своята практика НАП често прилага едно неофициално, но широко разпространено правило: ако едно физическо лице е извършило три или повече сделки с криптовалути в рамките на една календарна година, агенцията е склонна да приеме, че се извършва системна, стопанска дейност. Това е административно улеснение за приходната администрация, но то не е залегнало като твърдо правило в закона.

Правният прочит и защо броят сделки не е всичко

От чисто юридическа гледна точка, броят на сделките сам по себе си не е достатъчен критерий за определяне на една дейност като „стопанска“. Търговският закон и съдебната практика изискват наличието на съвкупност от фактори, като например:

• Системност и организация: Извършват ли се сделките по организиран начин, с цел постоянна печалба (напр. дневен трейдинг, арбитраж)?
• Цел на дейността: Дали целта е дългосрочна капиталова печалба (инвестиция) или краткосрочна спекулация?
• Вложени ресурси: Използва ли се специализиран софтуер, хардуер (при „копаене“) или значителен финансов ресурс по начин, който предполага професионално занятие?

Преценката се прави за всеки отделен случай. Именно тук е ролята на опитния правен консултант – да анализира вашата конкретна дейност и да изгради защитима теза защо тя представлява управление на лични финансови активи, а не стопанска дейност, ако фактите позволяват това.

Сравнение на данъчните режими: Продажба на финансов актив срещу Стопанска дейност

Разликите между двата режима са съществени и са обобщени в таблицата по-долу.

Най-големият финансов риск за повечето хора не е разликата между 10% и 15% данък. „Скритата бомба“ се крие в реда „Осигурителни вноски“. Ако дейността ви бъде класифицирана като стопанска, вие ставате самоосигуряващо се лице за целите на този доход. Това означава, че върху облагаемия доход (след разходите) ще дължите здравни и социални осигуровки до достигане на максималния осигурителен доход за годината (3750 лв. на месец за 2024 г.). При значителна печалба, това може да доведе до задължение за осигуровки в размер на хиляди левове, което е напълно отделно от 15%-овия данък. Ето защо правилната класификация на дейността е въпрос на управление на огромен финансов риск.

Изчисляване на данъка стъпка по стъпка (Режим „Финансов актив“)

Нека се фокусираме върху по-често срещания и по-благоприятен режим – облагане на доходите като от продажба на финансов актив. Процесът на изчисление е строго определен и може да бъде разбит на няколко лесни стъпки.

Формулата за изчисляване

1. Сумирайте всичките си печалби: За всяка сделка, при която продажната цена е по-висока от цената на придобиване, изчислете печалбата. Съберете всички печалби за календарната година (1 януари – 31 декември).
2. Сумирайте всичките си загуби: За всяка сделка, при която продажната цена е по-ниска от цената на придобиване, изчислете загубата. Съберете всички загуби за същата година.
3. Изчислете нетния финансов резултат: От общата сума на печалбите извадете общата сума на загубите.
4. Определете данъчната основа: Полученият нетен финансов резултат се намалява с 10% нормативно признати разходи. Това е вашата данъчна основа.
5. Изчислете дължимия данък: Приложете 10% данъчна ставка върху данъчната основа, за да получите крайния размер на дължимия данък.³

Важно е да се отбележи, че въвеждането на 10% нормативно признати разходи от 1 януари 2024 г. е съществено облекчение за инвеститорите. То ефективно намалява данъчната тежест до около 9% от нетната печалба.

Анонимен казус #1: „Инвестициите на Ана“

За да илюстрираме процеса, нека разгледаме един хипотетичен пример. Ана е IT специалист и през 2024 г. е извършила следните операции:

• Януари: Купува 0.5 BTC за 20,000 лв.
• Март: Купува 10 ETH за 30,000 лв. (цена на придобиване: 3,000 лв./ETH).
• Септември: Продава 0.2 BTC за 15,000 лв. Цената на придобиване на тези 0.2 BTC е 8,000 лв. (0.2 / 0.5 х 20,000 лв. ).
• Октомври: Заменя 5 ETH за Solana (SOL) на стойност 20,000 лв. Цената на придобиване на тези 5 ETH е 15,000 лв. (3,000 лв ).
• Ноември: Продава останалите 5 ETH за 13,000 лв. Цената на придобиване на тези 5 ETH също е 15,000 лв. (5 х 3,000 лв.)

Изчисление на данъка на Ана:

1. Изчисляване на печалбите:
   • Печалба от продажбата на BTC: 15,000 лв. – 8,000 лв. = 7,000 лв.
   • Печалба от замяната на ETH за SOL: 20,000 лв. – 15,000 лв. = 5,000 лв.
   • Общо печалби: 7,000 лв. + 5,000 лв. = 12,000 лв.
2. Изчисляване на загубите:
   • Загуба от продажбата на ETH: 13,000 лв. – 15,000 лв. = -2,000 лв.
   • Общо загуби: 2,000 лв.
3. Нетен финансов резултат:
   • 12,000 лв. (печалби) – 2,000 лв. (загуби) = 10,000 лв.
4. Данъчна основа:
   • 10,000 лв. – (10% х 10,000 лв.) = 10,000 лв. – 1,000 лв. = 9,000 лв.
5. Дължим данък:
   • 10% х 9,000 лв. = 900 лв.

Ана трябва да декларира и плати 900 лв. данък за доходите си от криптовалути за 2024 г.

Практическата трудност тук не е в самата математика, а в събирането и систематизирането на данните от множество борси, портфейли и блокчейн експлоръри. Документирането на всяка стъпка е от решаващо значение. В практиката си в адвокатска кантора Астакова винаги съветваме клиентите да пазят пълна документация – експорт от борси, имейли за потвърждение, блокчейн трансакции. При липса на цена на придобиване, НАП може да приеме цялата продажна цена за облагаем доход, което би довело до драстично по-висок данък.²

Данъчно облагане при „Стопанска дейност“ с крипто (Mining, системен трейдинг)

Ако вашата дейност бъде класифицирана като стопанска, правилата се променят изцяло. Това почти сигурно ще се случи, ако се занимавате с „копаене“ (mining) или високочестотна, системна търговия. НАП счита, че добивът на криптовалути по своята същност е стопанска дейност, тъй като изисква инвестиция в специализирана техника с цел реализиране на икономическа облага.

Данъчна основа, ставка и разходи

При този режим данъчната ставка е 15%. По-важното е, че данъчната основа се формира по различен начин. Тя представлява счетоводната печалба, изчислена като разлика между всички приходи и всички документално доказани разходи, свързани с дейността.

Това означава, че можете да приспаднете реални разходи като:

• Разходи за електроенергия.
• Амортизация на компютърно оборудване (видеокарти, ASIC миньори).
• Разходи за софтуер, такси към „mining pools“.
• Наем на помещение, ако има такова.

Големият минус – осигуровките

Както вече споменахме, основният недостатък на този режим е задължението за внасяне на социални и здравни осигуровки като самоосигуряващо се лице. Това значително увеличава общата данъчно-осигурителна тежест и прави режима по-неизгоден за повечето хора, дори и с възможността за приспадане на разходи.

Структурирането на дейност като „стопанска“ изисква прецизна документална обоснованост на всеки разход и внимателно планиране на осигурителната тежест. Сложността на този режим налага експертна намеса, за да се избегнат сериозни санкции. Екипът на AdvokatSofia.com има богат опит в консултирането на клиенти, извършващи такава дейност, за да оптимизират своите задължения в рамките на закона.

Практическо ръководство за деклариране пред НАП

След като сте изчислили дължимия данък, следва последната стъпка – декларирането му пред НАП. Процесът е стандартизиран и изисква попълване на Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Срок и начин на подаване

• Краен срок: Декларацията за доходите от предходната година се подава до 30 април на текущата година. Например, доходите, реализирани през 2023 г., се декларират до 30 април 2024 г. В същия срок трябва да бъде платен и изчисленият данък.
• Начин на подаване: Най-лесният и препоръчителен начин е онлайн чрез портала за електронни услуги на НАП, като за целта ви е необходим Персонален идентификационен код (ПИК) или Квалифициран електронен подпис (КЕП). Декларацията може да бъде подадена и на хартиен носител в офис на НАП.

Попълване на Приложение № 5 (за режим „Финансов актив“)

Ако доходите ви са от продажба или замяна на финансов актив, трябва да попълните Приложение № 5 към ГДД.

• Попълва се Част IV: Доходи от прехвърляне на права или имущество.
• В Таблица 2 се описват доходите от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи.
• На ред с код 508 се попълват обобщените данни за всички сделки с криптовалути за годината: общият размер на продажната цена, общият размер на цената на придобиване, сумата на реализираните печалби и сумата на реализираните загуби. Системата на НАП автоматично изчислява облагаемия доход и дължимия данък на база въведените от вас суми.

Попълване на Приложение № 2 (за режим „Стопанска дейност“)

Ако доходите ви са от стопанска дейност (напр. „копаене“), трябва да попълните Приложение № 2.

• Това е приложението за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец (дори и да не сте формално регистриран като такъв).
• Тук се декларира данъчният финансов резултат (печалбата), формиран по правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Попълването на това приложение е значително по-сложно и обикновено изисква съдействието на счетоводител или данъчен консултант.

Специални случаи и често задавани въпроси (FAQ)

Светът на криптовалутите е динамичен и постоянно се появяват нови начини за генериране на доход. Нека разгледаме някои от по-специфичните случаи.

В: Как се облагат доходи от Staking, Lending и Yield Farming?

О: Това е все още „сива зона“ в законодателството. Най-вероятно НАП би ги третирала като доходи от стопанска дейност (с 15% данък и осигуровки) или като „доходи от други източници“. Ключов момент е, че придобивната цена на получените като награда (reward) токени е 0 лв. Това означава, че при тяхната последваща продажба цялата им пазарна стойност ще се счита за облагаема печалба.

В: Дължа ли данък за Airdrops?

О: Не в момента на получаването им, а при тяхната последваща продажба. Тъй като сте ги получили безвъзмездно, тяхната придобивна цена е 0 лв. Следователно, цялата продажна цена при реализацията им формира облагаем доход.

В: Какво е данъчното третиране на NFT (незаменяеми токени)?

О: Тук има разграничение. Ако сте създател на NFT, доходът от продажбата му може да се третира като авторско възнаграждение, което се облага с 10% данък след приспадане на нормативно признати разходи. Ако сте търговец, който купува и продава NFT, създадени от други, тогава се прилагат общите правила за продажба на финансови активи.⁸

В: Купих си кола/имот директно с криптовалута. Дължа ли данък?

О: Да, категорично. Както обяснихме, това се счита за данъчно събитие – замяна на финансов актив (крипто) срещу нефинансов актив (кола/имот). Дължите данък върху капиталовата печалба, която е разликата между пазарната стойност на придобитата стока и цената, на която сте придобили криптовалутата, с която сте платили.

В: Какво се случва, ако нямам документи за цената на придобиване?

О: Това е най-лошият възможен сценарий. Съгласно ЗДДФЛ, ако не можете документално да докажете цената на придобиване на продадения актив, на облагане подлежи цялата продажна цена, а не само печалбата. Това може да увеличи данъчното ви задължение в пъти.

Както виждате, светът на дигиталните активи е пълен със специфични казуси, които нямат еднозначен отговор в закона. Всеки от тези случаи има своите уникални данъчни особености, които в кантора Астакова анализираме индивидуално, за да изградим най-добрата и защитима правна стратегия за нашите клиенти.

Нуждаете се от яснота и сигурност? Запазете час за консултация с опитен адвокат.

Данъчното законодателство, приложено към света на криптовалутите, е сложно и пълно с потенциални капани. Една неволна грешка, пропуск или неправилно тълкуване може да доведе до данъчни ревизии, начисляване на лихви и налагане на солени глоби от страна на НАП. Инвестицията в своевременна и професионална правна консултация е многократно по-малка от потенциалните финансови и времеви загуби при един бъдещ сблъсък с приходната администрация.

Не оставяйте бъдещето на Вашите активи и Вашето спокойствие на случайността. Свържете се с екипа на адвокатска кантора „Астакова“ в София още днес, за да насрочим персонална консултация. Ние ще Ви помогнем да навигирате в сложната материя, да изчислите и декларирате коректно задълженията си и да бъдете напълно изрядни пред закона. Посетете нашия уебсайт AdvokatSofia.com или се обадете на посочените телефони, за да запазите своя час.