Право на преминаване (Сервитут): Какво да правите, ако съсед блокира достъпа до имота Ви?

В съвременния урбанистичен и правен контекст на Република България, и по-специално в динамично развиващата се столица София, институтът на сервитутите (servitutes) заема централно място в регулацията на отношенията между съседни имоти. Като правна кантора с дългогодишен опит в областта на вещното право, Адвокатска кантора Астакова (AdvokatSofia.com) предоставя настоящия задълбочен анализ, който има за цел не просто да маркира нормативната база, а да разкрие сложната архитектура на правото на преминаване, икономическата му тежест и процесуалните лабиринти, през които преминава защитата на това право.

Правото на собственост, макар и дефинирано като пълна и неограничена власт върху вещта, на практика често се сблъсква с обективни ограничения, продиктувани от геометрията на поземлените имоти и необходимостта от социално взаимодействие. Когато един имот няма излаз на публичен път, той се превръща в „анклав“, икономически неизползваем актив, чиято стойност е блокирана. Тук се намесва правната фигура на поземления сервитут – вещно право, което създава правна връзка не между лица, а между имоти: „господстващ“ (този, в чиято полза се учредява преминаването) и „служещ“ (този, който търпи тежестта).

Настоящият доклад синтезира правната теория, актуалната и често противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС), административните процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ) и икономическите параметри на обезщетенията и съдебните разноски. Целта е да се предостави на собствениците и инвеститорите в София, особено в проблематични райони като „Манастирски ливади“, ясна карта за навигация в този правен мир.

Част I: Правна същност и разграничителни критерии

1.1. Дефиниция и нормативна база на поземления сервитут

В българското законодателство правото на преминаване е класически пример за поземлен сервитут. Съгласно чл. 103, ал. 1 от Закона за водите (прилаган по аналогия за дефиниране на родовите белези на сервитутите) и константната практика на ВКС, сервитутът е тежест, наложена върху един недвижим имот за обслужване на друг недвижим имот.¹

Фундаменталната характеристика, която отличава сервитута от всички други права на ползване, е неговата акцесорност и неделимост. Той не принадлежи на личността на собственика, а е прикрепен към самата земя. Това означава, че при прехвърляне на собствеността върху господстващия имот, правото на преминаване автоматично следва новия собственик. Аналогично, при продажба на служещия имот, новият собственик придобива имота обременен с тежестта, независимо дали е дал съгласието си за това. Тази вещноправна връзка създава стабилност в гражданския оборот, но и изисква стриктна публичност.

1.2. Критичното разграничение: Сервитут срещу „Търпими действия“

Един от най-честите източници на правни спорове и заблуди сред клиентите е смесването на правно учредения сервитут с фактическото състояние на „търпимост“. В ежедневните отношения, особено в по-малките населени места или в стари квартали, е често срещано съседите да преминават през дворовете си на базата на устни уговорки или просто добросъседство.

Правната доктрина и съдебната практика на ВКС обаче поставят дебела разделителна линия между двете явления. Търпимите действия представляват фактическо състояние, при което собственикът на имота допуска трето лице да извършва действия (преминаване), без да се противопоставя, но и без да има правно задължение за това.¹ Тези действия обикновено се основават на лични отношения, приятелство или роднинство и представляват „незначително безпокойство“ за собственика.

Ключовият момент е, че търпимите действия, независимо от тяхната продължителност (дори да са траели десетилетия), не могат да доведат до придобиване на право на преминаване по давност, ако липсва явно демонстрирано намерение за своене на вещното право.¹ Това означава, че ако разчитате на „добрата воля“ на съседа, вие сте в изключително уязвима позиция – той може да прекрати достъпа едностранно във всеки един момент, без да дължи обяснение или предизвестие. За разлика от тях, сервитутът е защитен с вещни искове и е противопоставим на всеки, включително на собственика на служещия имот.

Част II: Способи за учредяване на право на преминаване по ЗУТ

Законът за устройство на територията (ЗУТ) е основният нормативен акт, който регулира техническите и правни аспекти на достъпа до имоти. Член 192 от ЗУТ предоставя два основни механизма за учредяване на право на преминаване, които се различават по своята правна природа и процедура.

2.1. Договорно учредяване (Доброволен ред)

Най-бързият и икономически ефективен метод е постигането на съгласие между собствениците на двата имота. Законодателят е предвидил облекчена форма за тази сделка. За разлика от прехвърлянето на собственост, което изисква нотариален акт, учредяването на право на преминаване по чл. 192, ал. 1 от ЗУТ изисква само писмен договор с нотариална заверка на подписите.²

2.1.1. Императивът на вписването

Въпреки че формата на сделката е облекчена, правната сигурност изисква още една стъпка, която често се пропуска от непрофесионалистите – вписването в Имотния регистър. Съдебната практика е категорична: за да бъде договорът противопоставим на последващи приобретатели на имота, той трябва да бъде вписан по партидите на двата имота.²

Вписването трансформира облигационното задължение (валидно само между страните по договора) в вещно право (валидно спрямо всички). Ако договорът не бъде вписан и служещият имот бъде продаден, новият собственик („трето добросъвестно лице“) придобива имота чист от тежести и може законно да откаже достъп. Това превръща инвестицията в договора в безполезна хартия. Процедурата по вписване се извършва от съдия по вписванията и изисква представяне на скици на имотите и доказателства за собственост.

2.2. Административен ред (Заповед на Кмета)

Когато доброволно споразумение е невъзможно, ЗУТ предвижда „силов“ механизъм – заповед на кмета на общината (чл. 192, ал. 2 ЗУТ). Тази процедура е приложима само при наличие на определени предпоставки, най-важната от които е липсата на друг технически възможен достъп до имота.

Процедурата стартира с подаване на молба до общинската администрация, придружена от техническа обосновка. Назначава се комисия, която извършва оглед на място и преценява необходимостта от учредяване на правото. Ако комисията реши положително, се определя обезщетение, което трябва да бъде платено преди издаването на заповедта. Този ред обаче е силно формализиран и често обект на продължителни съдебни обжалвания по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), което го прави по-бавен от договорния подход.

Част III: Противоречивата съдебна практика и „Мъртвите улици“

Един от най-сложните казуси в българското вещно право е статусът на имоти, които по действащ регулационен план са отредени за улици (обикновено тупици/задънени улици), но отчуждителната процедура не е проведена и обезщетение не е изплатено. Въпросът е: Длъжен ли е собственикът на такъв имот да търпи преминаване безплатно, след като имотът му е отреден за улица?

3.1. Сблъсъкът на тълкуванията

Анализът на съдебната практика разкрива сериозно противоречие между съставите на ВКС, което създава правна несигурност.

• Теза А (Защита на частната собственост): Според Решение № 126 от 26.04.2013 г. на ВКС, докато не приключи отчуждителната процедура и не се плати обезщетение от общината, имотът остава частна собственост. Следователно, собственикът има право да го огради и да не допуска преминаване, освен ако не му бъде платено обезщетение за временно право на преминаване по чл. 192 ЗУТ.² Тази теза защитава неприкосновеността на собствеността.
• Теза Б (Обществен интерес): Други съдебни актове и тълкувания (включително Определение № от 2024 г.) индикират, че предназначението на имота по план създава определени публични ограничения още преди отчуждаването.

Преобладаващото и по-сигурно за клиентите становище е, че до момента на отчуждаването (плащането на обезщетението), частният характер на имота доминира. Това означава, че преминаващите трябва да инициират процедура за учредяване на сервитут, дори ако на картата мястото изглежда като улица. Това е особено валидно за т.нар. „второстепенни улици“, които обслужват малък брой имоти.

Част IV: Съдебна защита и искови производства

Когато всички извънсъдебни методи са изчерпани, страните се обръщат към съда. Основният инструмент за защита е негаторният иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

4.1. Негаторен иск и тежест на доказване

Искът по чл. 109 ЗС дава право на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В контекста на сервитутите, този иск може да бъде предявен в две посоки:

1. От собственика на служещия имот – срещу лица, които преминават без правно основание.
2. От титуляра на сервитута – срещу собственика на служещия имот, ако той е поставил прегради (огради, врати), които възпрепятстват упражняването на правото.

Успехът на такъв иск зависи от доказването на т.нар. „абсолютна необходимост“. Съдът назначава съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която трябва да отговори на въпроса: Има ли друг начин за достъп до имота? Ако вещото лице посочи, че съществува алтернативен път, макар и по-дълъг или неудобен, съдът може да отхвърли иска за учредяване на право на преминаване, тъй като сервитутът е крайна мярка, ограничаваща чужда собственост.

4.2. Вписване на исковата молба

Важна процесуална особеност е, че исковите молби за постановяване на решение, с което се учредява или признава право на преминаване, подлежат на вписване в Имотния регистър.² Това вписване има оповестително-защитно действие – то предупреждава трети лица за наличието на правен спор върху имота. Ако исковата молба не бъде вписана, решението на съда може да се окаже непротивопоставимо на лице, закупило имота по време на процеса.

Част V: Икономически анализ на правото на преминаване

Всяко правно действие има своята икономическа цена. При сервитутите тази цена се формира от три компонента: обезщетение за земята, държавни такси и адвокатски хонорари.

5.1. Методика за оценка на обезщетението (Цената на земята)

Определянето на „справедлива цена“ за правото на преминаване не е произволно. В практиката, особено в София, се използват методики за пазарна оценка, които отчитат степента на ограничение на собствеността. Една от използваните формули, цитирана в общински методики и приложима по аналогия, е следната ³:

Формула за пазарна стойност на сервитута:

$$С_{серв} = С_{зем} \times К_с \times К_{сп}$$

Където:

• $С_{серв}$ е пазарната стойност на сервитута (обезщетението).
• $С_{зем}$ е пазарната стойност на засегнатата земя (площта на сервитутната ивица в кв.м., умножена по пазарната цена на кв.м. в района).
• $К_с$ е коефициент за срока. Ако сервитутът е безсрочен, коефициентът е по-висок. Формулата за срочен сервитут е $K_c = 1 – 1.05^{-n}$, където $n$ е броят на годините.³
• $К_{сп}$ е експертен коефициент, отчитащ вида на сервитута. За право на преминаване, което на практика изключва възможността собственикът да ползва тази част от имота си за друго (напр. застрояване), този коефициент често е висок (напр. 0.7 или 0.9).

Това означава, че ако искате да преминете през 100 кв.м. чужда земя в София, където цената е 200 евро/кв.м., обезщетението може да достигне 70-90% от пазарната стойност на земята, тъй като вие ефективно я „отнемате“ от ползването на собственика.

5.2. Държавни такси и разноски по принудително изпълнение

Финансовата бариера пред съдебната защита се формира и от държавните такси, които се събират от съдилищата и съдебните изпълнители.

Таблица 1: Структура на държавните и изпълнителните такси ⁴

Важен детайл е, че при частното съдебно изпълнение (ЧСИ), таксите се заплащат авансово от взискателя (този, който иска правото), но са за сметка на длъжника (този, който е осъден).⁴ Въпреки това, взискателят трябва да разполага с ликвидност, за да финансира процеса до момента на събиране на сумите.

5.3. Адвокатски възнаграждения: Новите реалности

През 2024 г. и предходните периоди се наблюдава тенденция към увеличаване на минималните адвокатски възнаграждения, определени от Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Това е реакция на инфлацията и повишената правна сложност на казусите.

Таблица 2: Минимални адвокатски хонорари (към актуални изменения) ⁶

Тези суми са минимуми. За сложни казуси в София, включващи множество експертизи и заседания, реалните хонорари често надвишават тези стойности значително.

Част VI: Специфики при земеделски земи

Режимът на преминаване през земеделски земи е отделен от този в урбанизираните територии и се подчинява на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и правилника за неговото прилагане.

Когато се налага промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди (например за изграждане на път до промишлен обект или вилно селище), компетентният орган не е общината, а Комисията към Областна дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имота.⁸

Процедурата тук е административна и решенията на комисията подлежат на обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК. Спецификата е, че тук се оценява не само нуждата от преминаване, но и класът на земята („категория на земята“). За земи с висока категория (плодородни почви) режимът е по-рестриктивен, а таксите за промяна на предназначението са значително по-високи, за да се демотивира унищожаването на земеделския фонд.

Част VII: Казусът „Манастирски ливади“ – Хроника на един урбанистичен провал

За да илюстрираме как сухата правна материя се трансформира в реални житейски драми, ще разгледаме ситуацията в квартал „Манастирски ливади“ в София. Този квартал е емблематичен пример за разминаването между планиране и реализация.

7.1. Феноменът „Частна улица“

В „Манастирски ливади“ (Изток и Запад) голяма част от уличната мрежа е изградена само на хартия (в Общия устройствен план). Реално, трасетата на улиците преминават през частни имоти, които не са отчуждени от Столична община поради липса на бюджет или административен капацитет.

Резултатът е появата на т.нар. „частни улици“. Собствениците на тези имоти, упражнявайки правото си на собственост, предприемат действия за ограничаване на достъпа:

• Физически прегради: Поставяне на бетонни колчета, вериги, и дори барикади от автомобилни гуми, както е документирано в репортажи за улица „Паша Христова“ и други артерии в квартала.⁹
• Икономически натиск: Някои собственици превръщат части от „улицата“ в частни платени паркинги, принуждавайки живеещите в съседните блокове да плащат за достъп или паркиране.¹⁰

7.2. Институционалната реакция (или липсата на такава)

Позицията на местната власт, изразена чрез зам.-кмета на район „Витоша“, е правно коректна, но социално болезнена: докато имотът не е отчужден, той е частен. Собственикът има право да го огради, стига да не нарушава вече учредени вещни права.¹⁰ Общината признава, че не може да поеме ангажимент за незабавно отчуждаване на всички засегнати имоти.

Това води до граждански протести, напрежение между съседи и намеса на полицията. От правна гледна точка, единственият изход за „заложниците“ на тези частни улици е инициирането на искове за учредяване на право на преминаване или масиран обществен натиск за провеждане на отчуждителни процедури.

Част VIII: Стратегическо планиране и препоръки от Адвокатска кантора Астакова

На базата на гореизложения анализ, нашият екип формулира следните стратегически насоки за защита на интересите на клиентите:

1. Дю дилиджънс (Pravov analiz) преди покупка: Никога не купувайте имот, разчитайки на „обещания“ път. Изисквайте удостоверение от кадастъра и общината, че имотът има лице на публична улица. Ако достъпът е през частен имот, проверете дали има вписан договор за сервитут.
2. Формализиране на отношенията: Ако сте в ситуация на „търпимост“, инициирайте преговори за подписване на нотариално заверен договор по чл. 192 ЗУТ незабавно. Времето работи срещу вас – с всяка смяна на собствеността рискът от затваряне на пътя расте.
3. Икономическа подготовка за съда: Ако се стигне до съд, бъдете готови за разходи. Осигурете бюджет за държавни такси, адвокатски хонорар и депозит за вещи лица (за експертизи). Тези разходи се присъждат в тежест на загубилата страна, но трябва да се платят авансово.
4. Не предприемайте самоуправство: Премахването на чужда ограда на своя глава е престъпление (самоуправство по НК). Винаги действайте чрез съдебен изпълнител след получаване на съдебно решение или заповед.

В заключение, правото на преминаване е сложен баланс между два противопоставени интереса. Неговото успешно реализиране изисква комбинация от задълбочени правни познания, прецизна техническа документация и правилна икономическа оценка. Ние в кантора Астакова сме готови да бъдем Вашият доверен партньор в този процес.