Съжителство без брак: какви права имат партньорите при раздяла

Все повече двойки в България живеят заедно, отглеждат деца, купуват жилище и теглят общи кредити, без да сключват граждански брак. Докато връзката е добра, липсата на брак рядко изглежда като проблем. При раздяла обаче често се оказва, че партньорите имат много по-малко права един спрямо друг, отколкото съпрузите, а много от правилата, които хората смятат за „общоизвестни“, просто не се прилагат за тях. Ако раздялата е след брак, помощ може да ви окаже бракоразводен адвокат в София.

В тази статия обясняваме какво означава съжителството без брак от правна гледна точка, как се уреждат имуществото, жилището, кредитите и децата при раздяла, какво се случва при смърт на единия партньор и какво може да се направи предварително, за да се избегнат тежки спорове. Информацията е обща и не замества консултацията по конкретния случай.

Има ли правна уредба на съжителството без брак?

Семейният кодекс урежда брака – неговото сключване, имуществените отношения между съпрузите, развода и последиците от него. Фактическото съжителство (т.нар. „живот на семейни начала“) не е брак и не поражда режима на семейна имуществена общност (СИО), правото на издръжка между съпрузи или правото на наследяване като преживял съпруг. Няма регистрация на съжителството и няма специален документ, който да го „узаконява“.

Това не означава, че партньорите са без защита. Отношенията им се уреждат от общите правила – Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите и Гражданския процесуален кодекс. А правата на децата изобщо не зависят от това дали родителите са били женени. Някои закони изрично споменават фактическото съжителство – например Законът за защита от домашното насилие защитава и лицата, които живеят или са живели във фактическо съпружеско съжителство.

Основните разлики с брака

• При брак имуществото, придобито по време на брака чрез съвместен принос, по правило става общо, независимо на чие име е записано. При съжителство без брак всеки остава собственик на това, което е придобил на свое име.
• Съпругът може при определени условия да претендира издръжка от бившия съпруг след развода. Между бивши партньори без брак такова право няма.
• Преживелият съпруг е законен наследник. Партньорът без брак не наследява по закон, колкото и дълго да е продължило съжителството.

Ако искате да сравните с режима при брак, вижте и статията ни за личното имущество и СИО.

Имуществото: важно е на чие име е, а не кой е плащал

Най-честият спор при раздяла на несемейни партньори е за жилището. Правилото е просто, но за много хора неочаквано: собственик е този, който е посочен в нотариалния акт. Ако апартаментът е купен само на името на единия партньор, другият по правило не става съсобственик, дори да е участвал в плащането на цената, на вноските по кредита или на ремонта.

Когато имотът е купен на двамата

Ако в нотариалния акт са посочени и двамата, те са съсобственици по общите правила на Закона за собствеността. Ако дяловете не са определени, частите им се предполагат равни. Всеки съсобственик може да поиска делба – доброволно, с договор в нотариална форма, или по съдебен ред. Повече за първия вариант има в статията ни за доброволната делба на имот.

Когато сте плащали, но не сте собственик

Партньорът, който е вложил средства в чужд имот, не може да „си върне“ дял в него само защото е плащал. В някои случаи той може да има парично вземане – например ако средствата са дадени в заем или ако другият се е обогатил без правно основание. Такива искове обаче изискват доказателства: банкови преводи с ясно основание, писмени договори, разписки, кореспонденция. Устните уговорки и аргументът „всички знаят, че плащахме заедно“ рядко са достатъчни пред съда.

Автомобили, сметки, вещи в дома

Същото важи и за автомобилите (собственик е този, който го е придобил и на чието име е регистриран), за банковите сметки (титулярят) и за дяловете в дружества (съдружникът). Вещите в общото жилище често се оказват най-трудни за доказване, затова е полезно да пазите фактури и документи за по-скъпите покупки – мебели, техника, ремонти.

Общият кредит и другите дългове

Когато двамата партньори са съдлъжници по един кредит, банката може да търси цялото задължение от всеки от тях, независимо от това как са се разбрали помежду си и кой живее в имота. Раздялата не променя договора с банката. Ако единият спре да плаща, другият рискува просрочие, лихви, такси и принудително изпълнение.

Между самите партньори този, който е платил повече от своята част, по правило може да търси разликата от другия. Затова е добре при раздяла да се договори писмено кой продължава да плаща, кой ползва имота и как ще се уредят сметките, а ако е възможно – кредитът да се рефинансира само на единия или имотът да се продаде.

Ако имотът е купен само на името на единия, а другият е съдлъжник или поръчител, рискът е особено голям: той отговаря пред банката, без да има собственост. Сходни въпроси при съпрузите разглеждаме в статиите за ипотечния кредит при развод и за кредитите и дълговете при развод.

Жилището след раздялата

При развод съдът може да предостави ползването на семейното жилище на единия съпруг, особено ако при него остават децата, дори жилището да е собственост на другия. Тази възможност е уредена за съпрузите. При съжителство без брак собственикът по правило може да поиска от другия да напусне имота, а ако жилището е под наем – договорът продължава с този, който е наемател.

Ако жилището е съсобствено, никой от двамата не може да изгони другия. Съсобственикът, който ползва сам целия имот, може да дължи обезщетение на другия за неговата част, след като бъде поканен писмено. Ако съсобствениците не могат да се разберат, решението обикновено е делба – чрез разпределяне, изкупуване на дела на единия или продажба.

Когато има малолетни деца, въпросът за жилището на практика се решава заедно с въпроса при кого живее детето, но правата върху самия имот следват собствеността. Статията ни за семейното жилище след раздяла разглежда тези въпроси по-подробно.

Децата: правата им са същите

Децата, родени извън брак, имат същите права като децата, родени в брак. Важна стъпка е произходът от бащата да бъде установен – обикновено с признаване, което се прави лично с писмена декларация пред длъжностното лице по гражданското състояние, или със съдебно решение. Без установен произход бащата няма родителски права, а детето не може да търси издръжка и наследство от него.

Семейно жилище след раздяла – какви са вашите права? Изчерпателен наръчник от адвокат в София

Обжалване на електронен фиш за превишена скорост – как и кога?

Получихте заповед за изпълнение от банка или кредитор? Какво да направите в двуседмичния срок

Ревизия на физическо лице: Как НАП проверява несъответствие в доходите?

Доброволна делба на имот: Пълно ръководство за най-бързото уреждане на наследство

Проверка на имот за тежести: защо удостоверението не винаги е достатъчно?

При раздяла родителите трябва да решат три въпроса: при кого ще живее детето и кой ще упражнява родителските права, какъв ще е режимът на лични отношения с другия родител и каква издръжка ще се плаща. Ако постигнат съгласие, могат да сключат споразумение и да поискат районният съд да го утвърди – така то става задължително и подлежи на принудително изпълнение. Ако не се разберат, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

• Издръжката за дете не може да е по-малка от една четвърт от минималната работна заплата – през 2026 г. това са 155,05 € месечно.
• Размерът зависи от нуждите на детето и възможностите на родителя, а не от това дали родителите са били женени.
• Режимът на лични отношения се определя в интерес на детето – вижте статията ни за режима на лични отношения.

Повече за определянето и промяната на издръжката има в ръководството за издръжка на дете. Правилата там се отнасят еднакво и за деца на родители, които не са сключвали брак.

Издръжка между партньорите

Законът предвижда издръжка между съпрузи, а при определени условия – и между бивши съпрузи. Между партньори, които не са сключвали брак, законово задължение за издръжка няма. Ако единият е спрял работа, за да гледа децата, или е издържал другия по време на съжителството, след раздялата не може да претендира издръжка за себе си на това основание. Правата на децата, разбира се, остават изцяло.

Смърт на единия партньор: наследството

Тук разликата с брака е най-болезнена. Партньорът без брак не е законен наследник. Ако починалият няма завещание, имуществото му – включително неговият дял от общото жилище – се наследява от децата му, а ако няма деца – от родителите, братята и сестрите и други роднини според закона. Преживелият партньор може да се окаже съсобственик с роднините на починалия или изобщо без права върху жилището, в което е живял години наред.

Решението е предварителното планиране – завещание, дарение или покупка на имота на двамата. При завещание трябва да се има предвид запазената част на най-близките наследници. Предимствата и рисковете на двата основни варианта описваме в статията „Завещание или дарение“.

Какво можете да направите предварително

1. Купувайте общите имоти на двамата и посочете дяловете в нотариалния акт според реалния принос на всеки.
2. Документирайте плащанията – превеждайте по банков път с ясно основание и пазете договорите и разписките.
3. Ако единият дава пари за имот на другия, сключете писмен договор за заем или споразумение как ще се уредят сметките при раздяла.
4. Установете бащинството още при раждането на детето.
5. Помислете за завещание, ако искате партньорът ви да е защитен при смърт.
6. При общ кредит обсъдете предварително помежду си и с банката какво ще стане при раздяла.

Брачен договор не е възможен без брак, но много от целите му могат да се постигнат с обикновени писмени договори между партньорите. Ако обмисляте брак, вижте и статията ни за брачния договор.

Чести грешки

• „Живели сме десет години заедно, значи половината е моя“ – продължителността на съжителството сама по себе си не създава съсобственост.
• Плащане на вноските по кредит за имот, който е само на името на партньора, без никакъв писмен документ.
• Напускане на съсобственото жилище и отказ от всякакви претенции „за да няма скандали“ – напускането не отнема собствеността, но е добре отношенията да се уредят писмено.
• Устни договорки за децата без утвърждаване от съда – при спор те не могат да се изпълнят принудително.
• Липса на завещание при дългогодишна връзка и общ дом.

Примерна ситуация

Мария и Георги живеят заедно девет години и имат дете. Апартаментът е купен преди шест години само на името на Георги с ипотечен кредит, по който Мария е съдлъжник. През годините тя превежда половината от вноските от своята сметка. При раздялата Георги иска Мария да напусне жилището.

Мария не е съсобственик на апартамента и не може да иска дял от него. Като съдлъжник тя отговаря пред банката за целия кредит. Тя обаче може да има парично вземане срещу Георги за платените от нея вноски – банковите преводи са основното доказателство. Детето живее при нея, затова двамата трябва да уредят родителските права, режима на лични отношения и издръжката – със споразумение, утвърдено от съда, или с дело. Успоредно с това е важно да се договорят с банката какво ще стане с кредита. Ситуацията е обобщена и не описва реален случай.

Често задавани въпроси

Имам ли права върху жилището, ако живеем заедно, но не сме женени?

Само ако сте посочени като собственик или съсобственик в нотариалния акт или имате друго правно основание – например договор за наем или право на ползване. Самото съжителство не дава права върху имота.

Мога ли да си искам парите, които съм вложил в имот на партньора?

Възможно е, ако докажете, че средствата са дадени в заем или че другият се е обогатил за ваша сметка без основание. Тези вземания се погасяват с давност, затова не отлагайте.

Детето има ли право на издръжка, ако не сме били женени?

Да. Правата на детето са същите като на дете, родено в брак. Необходимо е произходът от бащата да е установен.

Наследява ли ме партньорът ми, ако не сме женени?

Не по закон. Можете да го облагодетелствате със завещание или дарение, при спазване на запазената част на децата и другите най-близки наследници.

Трябва ли да ходим на съд, ако се разберем за детето?

Не е задължително да се води дело, но е силно препоръчително споразумението да бъде утвърдено от районния съд. Така то има силата на съдебно решение и може да се изпълни принудително.

Защитава ли ме законът при домашно насилие, ако не сме женени?

Да. Защитата обхваща и лицата, които живеят или са живели във фактическо съпружеско съжителство. Повече има в статията за заповедта за защита от домашно насилие.

Сродни статии и услуги

По темата може да ви бъдат полезни и статиите за семейното жилище след раздяла, личното имущество и СИО, доброволната делба на имот и издръжката на дете. Когато спорът е за децата, вижте услугата ни родителски права и режим на лични отношения, а когато е за имот или наследство – наследство и делба.

Ако се разделяте с партньора си или искате да уредите отношенията си предварително, нашите адвокати по семейно право могат да прегледат документите ви и да предложат решение за имота, кредита и децата. Запишете консултация или ни пишете в онлайн чата.