Електронна идентификация и защита на личните данни
Съдържание:
Електронната идентификация ще бъде неизменна част от ежедневието на съвременния човек, който в условията на дигитално общуване предоставя ежедневно личните си данни в глобалната мрежа. Проучване на Евробарометър от месец Декември 2019 година показва, че голяма част от българските граждани използват за целите на електронната идентификация потребителските си профили в социалните мрежи или имейл акаунта си. Голяма част от анкетираните искат да имат контрол върху информацията, която предоставят в Глобалната мрежа, в частност да контролират обема от лични данни, които предоставят както на публично правните субекти, така и на частните лица, а 43% от респондентите заявяват, че не желаят да споделят каквито и да било лична информация и данни, независимо от целите, за които те се изискват. Проучването показва, че обществото подхожда с недоверие към споделяне на лични данни и информация в глобалната мрежа, но същевременно използва и споделя сериозно количество от тях, въпреки нагласите си тези лични данни и информация да останат несподелени. Ситуацията изглежда като circulus vitiosus, но достиженията на технологиите дават своето решение – електронната идентификация.
Изложение
Електронната идентификация има свое легално определение, което се съдържа в чл.3, т .1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно „електронна идентификация“ е процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице. Понятието електронна идентификация по смисъла на Регламента е с по-широко обхват от понятието електронна идентификация, което влага законодателят в Законна за електронната идентификация (ЗЕИ). Законът регулира само електронната идентификация на физическите лица посредством държавна схема за електронна идентификация, докато Регламентът предвижда и създаване на частни схеми за електронна идентификация, както на физическите лица, така и на юридически лица, или физически лица, представляващи юридически лица.
Какво е електронна идентификация?
Концепцията на електронната идентификация възниква, за да преодолее един съществен недостатък на Интернет. Свързвайки се чрез него с неограничен брой субекти, ние реално не знаем с кого комуникираме. Интернет е изграден така че посредством протоколи, се осигурява свързаност между различни устройства в мрежата. При тази свързаност ние нямаме информация кои са субектите, които са отвъд „машината“ и в чиято правна сфера настъпват определени правни последици. Практически ние не знаем дали в действителност комуникираме с определен субект. Тази неизвестност излага потребителите на виртуалното пространство на риск, доколкото могат да станат жертва на измама, кражба на самоличност и правата им да бъдат засегнати от недобросъвестни лица. Нещо повече, макар и в мрежата определени устройства да се идентифицират посредством TCP/IP протокол, тази информация може лесно да бъде преднамерено променена, поради което и информация за местонахождението на определено устройство в мрежата може да не бъде достоверна. Преодоляването на този проблем може да се осъществи чрез електронната идентификация и създаването на електронна идентичност.
Електронната идентичност на физическите лица не е нищо повече от електронно представяне на нашата физическа идентичност, тя е аналог на личната ни карта във виртуалното пространство. Електронната идентификация дава възможност на различните субекти във виртуалното пространство да идентифицират субекта, с който комуникират. Концепцията за електронната идентичност и електронната идентификация залага на идеята, че информацията която споделят физическите лица в процесът на електронна идентификация е по-контролирана и изцяло зависи от тяхното съгласие. Така, ако трябва да удостоверим самоличността си при предоставяне на административна услуга (физически), ние споделяме цялата налична информация от личната си карта – ЕГН, постоянен адрес, данни за цвят на очите, ръст, място на раждате.
Защо изобщо има нужда от нея?
В процеса на електронна идентификация обаче, идеята е субектът да сподели само онези лични данни, които са необходими за предоставяне на определена услуга и за процеса на електронната му идентификация. В дадения пример, при заявяване на услуга по електронен път, чрез средствата за електронна идентификация, ще бъде предоставена не цялата информация, която е налична и е свързана с дигиталната ни идентичност, а сами тази, която е необходима за целите на административното производство – най-често това ще бъде ЕГН, като в процеса на електронна идентификация доверяващата страна получава само нужния и обем от идентифициращи данни. Такова лимитиране на предоставяне на личните данни трудно може да бъде постигнато в аналоговия свят, доколкото няма как да бъде отделена и селективно представена информацията от личната карта на физическите лица.
Електронната идентификация и предоставянето само на определена информация от електронната идентичност на субектите намалява риска от злоупотреба с личните данни и на практика е много по-сигурна от физическата идентификация с документи за самоличност. При физическото използване на документи за самоличност рискът от злоупотреба с личните данни, кражбата на самоличност или дори изгубване на документите е по-голям отколкото при средствата за електронна идентификация и електронна идентичност. Освен че процесът на електронна идентификация е изцяло под контрола на субекта, той често е обвързан с технологии, които осигуряват допълнителна сигурност – например процеса на автентикация е обвързан с биометрични данни на субекта на електронната идентификация.
Каква е целта на идентификацията и защитата на лични данни?
Електронната идентификация има за цел да предостави определена информация от електронната идентичност на даден субект, но самото предоставяне се осъществява чрез процеса на електронна автентикация. Електронната автентикация има за цел да потвърди, че субектът е именно този, за който се представя и по този начин неговата дигитална идентичност ще бъде потвърдена.
Често субектите ползват акаунт във Facebook, Instagram и др. за достъп и използване на интернет приложения, включително като средство за автентикация и достъп до приложение или игра. Подобен достъп обаче крие своите рискове, доколкото се ползва с ниска степен на сигурност и не използват същинска електронна идентификация и данни за електронната идентичност на съответния потребител. Потребителските профили в социалните мрежи по никакъв начин на гарантират, че лицето, което използва потребителския профил е това за което се представя. Възможно е профилът във социална мрежа да бъде нарочно създаден с цел кражба на самоличност и злоупотреба с лични данни. В този смисъл, интегрирането и използването на електронната идентификация и електронна идентичност, която да бъде използвана за всички онлайн услуги – публични и частни, би свела до минимум възможностите за злоупотреба с лични данни. Изследване на Европейската комисия посочва, че малка част от субектите (физически и юридически лица) имат достъп до трансгранична услуга по електронна идентификация. Това мотивира и създаването на нова правна рамка, която задължава всяка държава членка да създаде сигурен, надежден и безпроблемен достъп до трансгранични публични и частни услуги, включително да започне издаването на европейски портфейл за цифрова идентичност.
Кое е това, което налага създаването на държавни и частни схеми за електронно идентификация и как това ще повиши сигурността при споделяне на лични данни в Интернет?
Съгласно предложението за изменение на Регламент №910/2014 европейския портфейл за цифрова идентификация трябва да позволява на потребителите:
1. сигурно да изискват и получават, съхраняват, избират, комбинират и споделят по начин, който е прозрачен за и проследим от съответния потребител, необходимите идентификационни данни за юридическите лица и електронно удостоверяване на атрибути за удостоверяване онлайн и офлайн с цел използване онлайн публични и частни услуги и
2. да подписва с квалифициран електронен подпис.
Предвижда се период от 12 месеца, в които Държавите членки трябва да осигурят възможност за издаване на европейския портфейл за цифрова идентификация. В основата на предложението за изменение на Регламента е заложено изискването за най-високо ниво на сигурност на личните данни, използвани за удостоверяване на електронната идентичност, независимо дали тези данни ще бъдат съхраняват локално или чрез технологично, облачно решение. Предложението за изменение предвижда възможността за използване на биометрични данни, като метод за идентификация. Биометричните данни представляват уникална характеристика на човек, поради което и обработването им трябва да отговаря на Общия регламент за защита на личните данни. Основната идея на предложението за изменение на Регламента е да се осигури висока степен на сигурност в областта на електронната идентификация, която да осигури на всички субекти от страните членки на ЕС сигурна електронна идентификация, приложимо както за публичния така и за частния сектор. Чрез европейския портфейл за цифрова идентификация субектите ще могат да се идентифицират свободно, в дигитална среда, като сами преценят какви цифрови средства за идентификация ще включат в своя портфейл – пр. шофьорска книжка, професионални или образователни квалификации, паспорт и др.
Портфейлът за цифрова идентификация ще осигури възможност да удостоверяване в електронна среда на самоличността на субектите, да удостоверят тяхно определено качество – пр. управител на търговско дружество, професионална квалификация или придобита специалност. Идеята е тази дигитална идентичност да бъде използвана при предоставяне на публични и частни онлайн услуги, като лицата споделят информация от дигиталната им идентичност и то само толкова, колкото е необходима за предоставяне на услуга или удостоверяване на определено качество на субекта в дигитална среда. Нещо което е невъзможно да бъде постигнато в аналоговия свят.
Технологиите се променят, нуждите от сигурно установяване на дигиталната идентичност на субектите нараства в мащаби, които никой не е предполагал, когато Интернет е бил създаден. Електронната идентификация и сигурното удостоверяване на електронната идентичност са предизвикателство не само в областта на технологиите, но и за действащия правов ред, който трябва да отговори своевременно и адекватно на научния напредък и нуждата от регулация в областта на електронната идентификация и електронната идентичност.
Изключително важна тема!